Дон Боско: Спомени – В Киери, три класа в една година

Бях загубил много време. За да не губя още, решихме да се преместя в Киери. Там бих могъл сериозно да се посветя на учението. Беше 1831 г.

Който е израстнал сред горите и е виждал само някое и друго малко селце в провинцията, остава много впечатлен, когато види един град. […]

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Дългият път към училището

През тези години Божието провидение направи да срещна един друг благодетел, дон Джузепе Кафасо от Кастелнуово д’Асти. Беше втората неделя на октомври и жителите на Мориалдо празнуваха Майчинството на Пресветата Дева Мария. Това беше патронният празник на тази махала и всички бяха весели и заети с приготовления. По ливадите имаше игри и представления, надпреварваха се фокусници и амбулатни търговци. […]

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Когато надеждата умря

През зимата почти нямаше полска работа. Антонио ми позволи да уча колкото си искам.

Но щом дойде пролетта, той започна да се оплаква. Казваше, че той си пропилява живота в тежък труд, докато аз живея като господарче. Имаше ожесточени спорове с мен и майка ми. […]

Прочети повече

Молитвени нужди за месец юли

Господи, благодарим Ти за 150 години на Салезианското монашеско общество и молим те, тази година да бъде пълна с благодат, лично покаяние и отдаденост към Бог и младите хора. Нека помолим Господ да благослови, пази и закриля, под покровителство на Св. Богородица, Помощница на християните, всички деца, младежи, аниматори и …

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Срещи

Бях на единадесет години, когато бях допуснат до първо причастие. Знаех вече целия катехизис, но никой не беше допускан до причастие преди да е навършил дванадесет години. Понеже църквата беше далече, енорийският свещеник не ме познаваше. Обучение във вярата ми даваше кажи-речи само моята майка. […]

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Младият акробат

На каква възраст съм започнал да се занимавам с деца? Много пъти са ми задавали този въпрос. Мога да отговоря, че десетгодишен правех това, което ми беше вече възможно – един вид празничен ораторий.

Прочети повече

Жертвата на бамбука

В една чудесна градина имало едно прекрасно дърво – бамбук. Господарят на градината обичал много това дърво, повече от другите дървета. Година след година бамбукът растял и ставал все по-красив и по-красив. Бамбукът знаел, че господарят много го обича и затова бил много щастлив.

Един ден господарят дошъл при него и му казвал […]

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Гладът и сънят, част 2

Бях още много малък, когато мама ме научи първите молитви. Веднага щом като стана възможно да се присъединя към братята ми, тя ме караше да коленича с тях сутрин и вечер: заедно казвахме молитвите и третината от броеницата. […]

Прочети повече

Дон Боско: Спомени – Гладът и сънят, част 1

Роден съм в деня, в който се празнува Успение Богородично. Бе 1815 г. Видял съм светлината на деня в Мориалдо, махала на Кастелнуово д’Асти.

Татко се наричаше Франческо, мама – Маргерита Окиена. Бяха селяни. Припечелваха насъщния с почтен труд. Преживяваха, като избягваха всеки безполезен разход. […]

Прочети повече

  • Slideshow

    We cannot display this gallery