Warning: Division by zero in /home/poucheni/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_singlepic/templates/nextgen_basic_singlepic.php on line 13
Съоснователка на Салезианското Семейство
На 25 ноември 1856г. починала Маргарита Окиена, майка на свети Иван Боско, проста жена от Пиемонт, която оказала огромно влияние върху формирането на личността на свещеник Боско, както и на цялото салезианско дело.
Маргарита Окиена е родена на 1 април 1788г. в Каприлио италианската област Пиемонт като шесто от десет деца. Същия ден е била кръстена в енорийската църква. Нейните родители били земеделци и много усърдни (прилежни) християни. От съвсем малка Маргарита с удоволствие работила много. Постоянните домашни задължения не позволявали да може да учи. Все пак ще придобие голяма житейска мъдрост.
През 1812г се омъжва за Франциск Боско, 27 годишен вдовец, който има три годишен син, Антон и болна майка. Година след брака се ражда Йосиф, а през 1815г Иван ( бъдещия свещеник Боско). Скоро след това семейството Боско се премества в Беки, малко селище на пиемонтските хълмове , но около 30 километра от Торино. През 1817г. съпругът на Маргарита Франциск умира от бронхопневмония.
Двадесети девет годишната Маргарита трябва да се бори с много трудното положение, в което попада семейството в периода на глада. Грижи се за майката на починалия си съпруг, за сина му както и за малките Йосиф и Иван. Маргарита обаче преди всичко е жена с огромна вяра. Бог винаги е бил първия и крайния ориентир във всичките й решения, думи и дела.
Божията любов в нея била толкова гореща, че оказала влияние върху формирането на майчиното й сърце. Била е мъдра възпитателка, знаела как да свърже във възпитанието елементите на майчинство и бащинство, добротата и последователността, постоянното присъствие и доверието, семейния дух и диалога. Възпитала синовете си в духа на любовта – безкористна, търпелива и изискваща. Използвала естествени методи, но едновременно постоянно се обръщала за помощ към Бога. Трите момчета с много различни темпераменти, били възпитавани по еднакви правила, но за всеки тя прилагала различни методи. Учила ги на катехизис и сама ги подготвяла за Първо Причастие.
Когато девет годишния Иван има сън, тя умее да го разтълкува в Божията светлина: „ Може би ще станеш свещеник”- казва тогава. На най-малкия си син позволява да общува с така наречените трудни момчета, защото забелязва, че има добро влияние върху тях.
В къщата също така се появяват трудности. Най-големият Антон неохотно гледа на формирането на Иван. Това кара Маргарита да изпрати най-малкия си син извън родното Беки, защото само така можел да получи образование. Тя ще го придружава чак да ръкоположеното му, а в този ден ще каже на сина си думи, които ще останат в сърцето му за цял живот.
Когато през 1846 свещеник Боско се разболява много тежко, Маргарита пристига при него в Торино и открива колко добро прави сина й за изоставените момчета. След неговата молба да остане с него за постоянно, отговаря: „Ако вярваш, че това е Божията воля, готова съм да остана”.
Присъствието на Мама Маргарита преобразува Ораториото в семейство. Десет години живота и е свързан с живота на сина й, участва едновременно в зараждането на салезианското дело. Била е първата сътрудничка на свещеник Боско – закърпвала дрехи, готвила, станала истинска майка за момчетата. Въвела майчинския елемент във възпитателната система използване от свещеник Боско. Тя е неосъзната „съоснователка” на Салезианското Семейство.
Умира в Торино от бронхопневмония на 25 ноември 1856 г на 68 години. На гробището я изпращат множество момчета, които оплакват нейната загуба, като загуба на собствена майка. Следващите поколения салезиани фамилиарно я наричат Мама или Маминка Маргарита.
