В Неделя на 1 Август младежи от цяла България се събрахме в Екзархията в София.От там започна и нашето 7-дневно приключение-поход из красивата планина Пирин.След светата литургия се събрахме, за да разпределим багажа, който трябваше да носим на гърбовте си през тези 7 дни. В големите раници трябваше да поберем палатка, дрехите си ,а също и храната си.След като оправихме багажа и го сложихме на гърбовете си,някои от нас си помислиха:“Дали ще успея да се задържа на краката си или ще падна?“ Не беше никак леко в началото.Готови с приготовленията преди да тръгнем се събрахме за снимка пред църквата. С божията благословия тръгнахме към Руски паметник, където ни чакаше превоз до Предела.
Предела е място, което се намира между Рилa и Пирин. От там започна нашият същински поход. През първия ден не вървяхме много. Ходихме няколко часа, докато намерим подходяща поляна за подслон. След това за първи път опънахме нашите палатки. За тези, които не бяха преспивали преди на палатка не беше никак лесно, все пак с помощта на по-опитните успяхме. Предстоеше ни първата нощ, която щяхме да прекараме сред природата, бяхме много развълнувани.
На сутринта беше отслужена първата света литургия сред природата. След това закусихме, сложихме раниците и се отправихме към хижа Яворов.Наслаждавахме се на величествената природа. Към края на прехода ни за този ден остановихме, че сме объркали пътя. Не бяхме забелязали една табела. Така трябваше да се върнем, за да продължим по правилния път. След дълго изкаване в гората, стигнахме до крайната точка за този ден-х.Яворов. Там опънахме палатките, извадихме котлоните и сготвихме първата си вечеря. След това всички заспаха бързо, уморени от изминалия ден.
На сутринта се събудихме, а след това отците Салезиани отслужиха литургия.Сутринта закусихме и бързо стегнахме багажа, защото ни предстоеше най-тежкият ден. Планирахме да вървим между 10 и 12 часа, но прехода ни се удължи и всъщност вървяхме около 15 часа. Започнахме с постепенни изкачвания в гората.След като се изкачихме над 2000 м надморска височина горска растителността намаля.Имаше доста клекове и скали. Продължавахме право нагоре, беше доста изморителен и тежък ден. Но всичко до този момент изглеждаше като детска игра. Изведнъж пътеката пред нас започна да се стеснява. Стигнахме до една местност, наречена Кончето. На места скалите, на които стъпвахме бяха между 50 и 70 см.Беше доста екстремно и страшно. Адреналинът в кръвта ни се покачи. Поглеждайки и на ляво и на дясно,се откриваше удивително красива гледка. С помощта на момчетата и свещениците успяхме да преминем успешно през екстремното и незабравимо Конче.
След дългия преход пред очите ни се разкри величествена гледка.Видяхме връх Вихрен.Сякаш беше на педя разстояние от нас. За съжеление се свечеряваше, затова не можахме да го изкачим на същия ден и да изпълним целта си. След кратка почивка продължихме този път не нагоре, а надолу през местността Казаните. Слизането ни надолу беше много стръмно и вълнуващо. Изморени от всичко дори не подозирахме какво ни очаква.
След няколко часа предстоеше краят на деня.Трябваше да стигнем до х.Вихрен преди да се е стъмнило, но уви нямаше ни най-малка надежда това да стане. Дори тези,които бяха начело на групата не успяха. Вървяхме дълго време с фенери в ръка през горите и скалите. Беше страховито и отново много вълнуващо. В този момент може би най-силно усетихме колко много държим един на друг. Подкрепяхме се и си помагахме. За мен това бе един от най-силните и емоционални моменти през целия поход.
Накрая малко преди полунощ стигнахме в хижата.Най-трудният ден през целия поход завърши с думичка за лека нощ, разказана от Андрей.
На сутринта част от групата ни напусна.Мартина навехна своя крак и се наложи да си тръгне, други също уморени решиха, че е по-добре да отпътуват към Банско.Част от групата остана в хижата,а най-смелите и издражливите продължиха към връх Вихрен.Щом се завърнаха отслужихме светата литургия и продълихме нашия преход към едно езеро.Там някои се изкъпаха. После опънахме палатките и влязохме в тях, тъй като заваля проливен дъжд. В момичешката палатка имаше дупка и малко се бяхме наводнили. Мислихме, че това е най-лошото, което може да ни се случи, докато не чухме писъците на Пикси, която каза, че тяхната палатка била нападната от глиган. Никой не видя животното, но все пак на сутринта имаше следи от него.Когато се събудихме след дългата емоционална нощ, дъжда вече беше спрял. Изгря хубаво слънце и бързо се стоплихме.
Целта за този ден ни беше Тевното езеро-едно от най-високите и красиви в Пирин.Отново прехода беше тежък, но беше много красиво. Намирахме се на голяма височина. Станахме свидетели на величествената красота на Пирин, която се разкриваше чрез езерата, стръмните баири,красивите цветя, растения и билки.Срещнахме много чехи по своя път, както и стадо крави. В края на деня щастливи стигнахме до красивото езеро, където опънахме палатките си. Някои от нас се изкъпаха в езерото, като си мислихме, че е най-виското на Балканския полуостров(в последствие се оказа,че не е така).След хубавата и студена баня в езерото,се отслужи света литургия.Последва вечеря, а след това наблюдавахме звездното небе. За мен това бе най-красивото небе, което някога бях виждала.Наблюдаването на падащите звезди беше изумително.След като се насладихме на красивото небе, всеки се прибра в палатката си, за да събере сили за следвашия ден.
Следващият ден беше този, в който трябваше да започнем да слизаме. Сбогувахме се с величествените гледки на Пирин и се отправихме към х.Пирин. Там се спряхме за кратка почивка, след което продължихме надолу през гората. Заваля дъжд и тъкмо когато намерихме подходящата поляна за нашите палатки,дъжда спря. През тази вечер много се забавлявахме – играхме игри и дълго разговаряхме.
Ето че предстоеше пред последният ден – трябваше да стигнем до Роженския манастир. В долната част на планината беше много горещо-хладината от по горните части ни липсваше. Отново объркахме пътя, но с Божията помощ успяхме да открием маркировката и да продължим.
Най-накрая пристигнахме в Роженския манастир – много красив и интересен за посетителите. Разгледахме обстойно манастира, а някои от нас оставиха трайни следи там. Весела и о.Петър,почивайки с големите раници на една от оградите, вдигнаха краката на горе, а главите отправиха на долу. Счупената ограда на Роженския манастир е същинско доказателство, че раниците ни не бяха никак леки.
Отправихме се към Мелник, където разгледахме най-малкия град в България. С красивите си битови къщи и ароматното вино,Мелник пробуди интереса в нас. Посетихме една винарна изба, която наподобяваше пещера. Дегустирахме вино, а след това хапнахме.
В края на деня се отправихме към село Ново Делчево.
Краят на деня ни завърши с молитва, на която всеки един от нас поиска прошка – какво по хубаво от това-усетихме мира в душата си.
На другия ден отслужихме последната си литургия. Сърдечно благодарихме на гостоприемните хора, които ни посрещнаха там. Стегнахме багажите и тръгнахме към Сандански.
Там се разходихме.Впечатление ни направи една чешма, от която тече 76 градусова вода, а също и макета на планината Пирин. С един поглед успяхме да проследин маршрута, който изминахме през изминалите 7 дни.Разходихме се в хубавия парк,след което обядвахме.
Така нашият поход беше към края си. Трябваше да се отправим към автобусната спирка.Там ни чакаха нашите големи багажи, а също и обратния превоз към София.
Пристигайки на софийската автогара останахме приятно изненадани от случайната ни среща с Петя,Роси и Катя, които отиваха на море.
Завършихме това прекрасно приключение с една обща снимка.Всички бяха много щастливи и усмихнати.
Лиана
