„Светците вървят предимно незабелязани”
Толкоз малък и голям,
може да е светец.
Толкоз слаб и дебел,
може да е светец.
Като теб, като мен,
може да е светец.
(Химнът на лагера)
От 16 до 23 юли 2010 година се състоя дългоочакваният лагер за момичета на възраст от 11 до 14-15 години с основна тема на лагера: „Светците и техните добродетели”. Домакини на лагера, организиран от отците салезиани тази година бяха сестрите Бенедиктинки и техния прекрасен манастир в Царев брод . Манастир, с огромна градина и горичка за игра, в който не скучаехме нито за миг. В лагера взеха участие момичета от Куклен, София и разбира се – нашите домакини от Царевброд, добри, весели и пълни с енергия момичета, с които бяхме очаровани да се запознаем.
Лагерът се ръководеше от нашите свещеници – о. Георги и о. Петър Немец, на които благодарим за търпението и грижите през цялото време и от какичките Роси, Петя, Марина (Пикси) и Таня, с които станахме добри приятелки и много се забавлявахме заедно. За нас беше чест за поредна година да си имаме като помощничка доброволка от Чехия – тази година Ева, която не спираше да се усмихва и да разсмива и нас.
Ето накратко как протича един ден от лагера: сутрин, приятно събуждане с китарата на отец Петър и песен от прегракналите каки J, след това нетрадиционна гимнастика от Ева, сутришна молитва, задължителна за всеки добър християнин, която правихме в хубавата църква на сестрите – „Прескръбна майка” и която по-специално се приготвяше от един от отборите. След духовната храна, следваше и обилна закуска за тялото, сервирана ни от прекрасната леля Мария. След закуската продължавахме с малко домакински задължения – измиване на съдовете, подреждане на масата за обяд, почистване на стаите и общите помещения, които задължения се превръщаха в истински забавления, когато човек ги върши заедно и с приятели.
Следваше беседа върху живота на определен светец – тази година това бяха Св. Иван, Рилски, Св. Димитър, Света Петка, Св. Николай, Св. Георги и Света София с нейните дъщери – Вяра, Надежда и Любов, които беседи, водени от каките аниматорки, бяха много интересни и ни помогнаха да научим много полезни неща.
С
лед беседата, за да се раздвижим винаги имаше етапна игра, в която на групи момичетата трябваше да преминават през различни изпитания и да се справят с различни препятствия- кръстословици, щафети, бягане с вързани крака, с вързани очи, готвене и много други.
Следобедът пък имахме възможност да си починем малко или да вземем участие в различни атилиета – ателие по мъниста, където заедно с Таня правихме различни гривни, обици и герданчета, ателие по песни и танци, където с каките Пикси и Петя се учихме да пеем и танцуваме и ателие по плетене на кошници, панерчета, където майсторът беше отец Георги.
Вечерните програми бяха много разнообразни и весели – имахме си гости от Германия в лицето на група скаути, поканихме една вечер и нашите домакини – сестрите Бенедиктинки и отец Йоханес, с които пяхме, танцувахме и рисувахме. Един лагер не може да мине и без карнавал и разбира се: „Лагерът търси таланти” – вечер, в която всеки имаше възможност да открие таланта си и да го покаже на другите, а след това и да благодарим за това на Бог във вечерната молитва.
През тази една седмица си правихме и различни разходки. Посетихме, някои от нас за първи път, Мадарския коннник и пещерите около него, а също и ходихме на море във Варна. Благодарим сърдечно на сестра Беате и на отците Салезиани за този незабравим ден, изпълнен с прекрасни преживявания – плаж, разходка с корабче по река Камчия , визита на град Варна и накрая огромен басейн J.
Кулминацията на лагера беше присъствието на едни дългоочаквани гости – илюзионистът Ей , огнените жонгльори Тидит, Андрей и Жоро и награждаването на най-добрите отбори и момичета. На лагер за момичета не може без сълзи, но на този те бяха много. Сълзи на радост, че сме заедно и се забавляваме, но най-вече сълзи на тъга от предстоящата раздяла. Раздяла, която си обещахме, че няма да бъде дълга.
Така че до следващия път, мили момичета и скъпи приятелки. А дотогава не забравяйте това, което преживяхме заедно на лагера J:
„Ще запомня лагера завинаги, защото си прекарахме незабравимо,научихме много нови неща,запознахме се с много нови приятелки,ходихме на много разходки и по цял ден се забавлявахме заедно.”
Веселка и Цветелина
„Ще запомня лагера завинаги, защото беше много забавно и хубаво, всеки ден имаше най-различни неща и много хубави игри.”
Сибел от Царев брод
„Тоя лагер беше чудесен, запознах се с много нови хора и създадах много нови приятелства . Беше много забавно играехме на различни игри и се опознавахме все повече. Имахме и отбори аз бях в отбора на „Храчките”. Отборът ни се състоеше от : от мен Тони , Пепи , Весела , София и Теди . Имахме много идеи как да се казва нашия отбор, аз казах да бъде „Тигрите”, но София предложи „Храчките”. Отначало не го харесаха всички, но се съгласиха. След като решихме как ще се казва нашият отбор му направихме нещо като плакат . На вторият ден си разпределихме дежурствата, ние бяхме в кухнята за да готвим, но всичко беше готово и ние помагахме на другия отбор да мият чинии. Следобяд ходихме на Мадарския конник . Всички много го харесаха и търсиха къде е орела над конника и накрая го намерихме . Качихме се чак догоре. Като се качихме горе на Таня й стана лошо , защото я е страх от високо, но тя преодоля страха си . Вечерта дойдоха едни германци – скаути. Ние ги научихме да играят право хоро, а те нас -макарена . Беше много забавно. „
Тони
„В неделя сутринта правихме гимнастика с кака Петя. След това закусихме и изпълнихме дежурствата си. Нашата група трябваше да измисли молитва за закуска, обяд, вечеря, както и вечерната молитва. Всеки си изпълняваше дежурствата.
След обяд се приготвяхме за един концерт: „Лагерът търси таланти”. Облякохме се, гримирахме се. След това дойдоха гостите и журито – една баба Ева, един дядо, който беше от Чехия и един мъж , който го намерили в Шумен и го взели за жури при нас. В началото на концерта, аз подарих на кака Петя една бяла роза, заради това че същия ден стана леля на едно малко момиче на име Мария, нейна племенница. Кака Петя много се зарадва и ни благодари от сърце. На концерта всички се справихме прекрасно.”
Назифе и група BEST
