Срещата за призванията, която е насочена към младежи на възраст 17 и нагоре е покана за разговор за намеренията в живота. Срещите ще бъдат четири и ще се провеждат два пъти в годината. На 23 и 24 февруари се случи първата от тях, в която се включиха 15 младежи от различни градове. Дискусиите са насочени не само към духовното призвание, към духовния живот, но и към намеренията за бъдещето – призванието да си партньор, родител, възпитател. Организират се от шестима богопосветени от различни монашески общности в България.
Споделяме един текст на Ирина Джундрина, вдъхновен от уикенда в Казанлък:
‘‘НЕКА ТИ РАЗКАЖА…‘‘
СРЕЩА ЗА ПРИЗВАНИЯ – ГР. КАЗАНЛЪК
Това време на годината е отново – тези няколко бавни месеци, по време на които студът понякога леко присвива сърцето и духа на човек и събужда една апатия дори към Бога. Човешкото се изкушава от топлата стая вкъщи в неделя повече отколкото от прекрасната среща с Бог на неделната литургия, която ще донесе топлина на сърцето и на семейството. В тези по-бавни, по-студени и по-забавени дни те питам – какво значи да си християнин за теб?
Помниш ли истинската благодат от този всекидневен празник – тихото, но тържествено значение на това да отдадеш време за Бог, или съзнанието ти го свързва само с големите подаръци под елхата на Рождество Христово и шарените яйчица на Великден?
Какъв християнин си ти и за какво те призовата Бог, драги читателю? Разкажи ми, сподели!
А междувременно докато решиш дали ще ми разкриеш сърцето си, нека ти разкажа къде моета душа преоткри за пореден път тихата и нежна среща с Бог…
Нека ти разкажа…
Ще започна с историята за един малък, китен и вечно жив град, сгушил се в центъра на нашата родна България, в ядрото на Розовата долина, прегърнат от аромат на роза и защитен от обширната ръка на Балкана. Ей там, в Казанлък – имах голямата благодат да взема участие в срещата срещата „Елате и вижте“ за младежи над 18-годишна възраст, организирана от богопосветени монашески ордени в България, за да се развие духовното израстване във вярата и да се спомогне откриването на званието на всеки един млад човек.
Но нека започнем отначало – с подготовката на човешката душа за срещата с Бог, която не е просто едно събитие два-три пъти в годината – не! То е нагласа в сърцата за скромност, милосърдие, доброта и смирение. По време на духовните упражнения, проведени под мотото „Ти си мечтата на Бог“, се подчерта как всеки един от нас е една красива душа, която Бог обича и желае да намери своето призвание и щастие в този динамичен и изпълнен с предизвикателства свят.
Всички участници в тази среща успяха да получат възможността не само да задълбочат вярата си, но и да имат шанса да получат едно духовно ръководство и разбиране, тъй като бяхме благословени с участието на богопосветени свещеници и сестри, които със силно упование у Бог, радост и усмивка споделиха повече за откриването на своето призвание и срещата им с Бог.
Има един особен плам и щастие, които блестят в очите им и показва борбеността на човешкия дух, на победителя, който върви ръка за ръка в живота с Исус. Победители, защото във времена на духовна бедност на душата, те са истински християнски пример, че може да сме по-добри от това, което ни налагат обстоятелствата и заедно с Бог поднасят тяхната доброта и обич към живота чрез тяхната непрестанна помощ към нашата католическа общност.
Срещата „Елате и Вижте“ ме обогати с моменти на молитва, участие в светата литургия, споделяне, отговаряне на въпроси от християнски характер и една много лична среща с Бог по време на индивидуалното обожаване на Светото Причастие.
В тази нощ на обожаване на Светото Причастие човек може да усети как е една съвкупност от истории на църквата, едно дете на Бог, което той е довел до своя дом. Всички поколения са едно – минало, настояще и бъдеще се вплитат в едно. Виждам баба, и мама, и себе си – детето – как ме водят всяка неделя на църква, независимо от сезона и времето. Виждам как все още живеем във време, в което славното възкресение на Исус събира нашето семейства заедно след църква в скромния дом на баба ми.Вярата и упованието у Бог са един празник, който първо се ражда вътре в нас, неописуем и тих, споделен с най-обичаните в радостен шепот и трепет. И там, пред Светото Причастие, чувствам как сърцето ми бие в един спокоен ритъм на спокойствие, защото знам, че каквото й да е моето призвание – Бог ще е до мен и ще е част от моя човешки живот. И вдигам поглед към красотата на Причастието – толкова скромно, но красиво, и чувам в душата си глас – грижовен и изпълнен с обич, който казва на сърцето ми всичко, което желая и ми вдъхва надежда за моя път.
Разбира се, не пропуснахме моментите на весели игри, нови и стари приятелства, и вкусна храна.
Аз смело помолих – нека ти разкажа, а сега с трепет чакам да споделиш и ти твоята история… А междувременно – „Елате и Вижте“ заедно с нас на следващата среща, защото всеки един от нас е мечтата на Бог!
Ирина Джундрина
