“В периода от 23 до 25 март се проведе аниматорска среща при отците Селезиани в град Казанлък. Срещата беше духовна, а основната тема- предстоящият празник – Възкресение Господне. Имахме беседи, свързани с един от най-трудните актове на любов- прошката. Всеки от нас си задаваше много дълбоки въпроси за себе си, какви сме всъщност, какво ние искаме и очакваме от Бог, отключихме болки по стари спомени, и това ни се отрази добре. Разговаряхме помежду си, което ни помогна да се опознаем още повече, свещениците бяха на разположение за нас през цялото време и с тях водихме много разговори свързани с прошката и обидата. Тъй като ние вярваме в Бог, общите молитви ни помогнаха да посрещнем възкръсналия Христос с чисти сърца. Имахме кръстен път. Той беше в събота и като един тайнствен завършек на молитвите и беседите ни. Всеки, който четеше спирка, подготви размишление върху нея. Това ни накара да се вглъбим в себе си и да почустваме дълбоко страданието на Исус. Разбира се имахме нощно обожаване и еднодневно мълчание. Играта на мълчанка се оказа най-трудната ни задача. Да накараш тийнейджър да мълчи, когато иска да каже толкова е неща, е непосилно. Но тишината ни накара да чуваме… Странно, но започваш да чуваш мислите на другия, да усещаш мислите му. Това беше едно страхотно предизвикателство за нас, чрез което направихме още една крачка по-близо до Бог.”
Ирина Андре Чевушян
