Младежи от цяла България се събраха в Казанлък при Салезинаите на Дон Боско ,събрани от желанието си чрез музиката да се доближат до Бог. Казано е ,че който пее на Господ се моли два пъти,за това тази среща беше по-специална.
Някои от присъстващите бяха доста музикални. Останалите имаха достатъчно търпение, упоритост и желание да се научат да свирят на някой инструмент.
Започнахме срещата с игра за запознанство, а след това всеки един от нас трябваше да определи на какво ниво умее да свири на музикален инструмент. Последваха интересни музикални игри, които ни накраха да се отпуснем,раздвижиха пръстите ни и изпълниха душите ни с музика. В края на петъчния ден се събрахме в църквата, където отново изразихме благодарностите си към Бог с песни.
През следващия ден ни бе нужно голямо търпе
ние – и преди всичко на тези, които ни учиха да свирим на музикални инструменти. В продължение на няколко часа имахме кръжоци по китара, като според музикалното ни ниво бяхме разделени на групи. Някои от нас усъвършенстваха музикалните си умения, а други успяха да научат основните акорди. По-музикално нямаше как да стане – от всяко кътче на Салезианския дом звучеше музика.
За да раздвиши обтсановката, доброволецът Тидит ни показа, че можем не само да свирим на музикални инструменти, но и да ги рисуваме. Изиграхме една много интересна и щура игра.Трябваше да нарисуваме любимия си музикален инструмент, но не с какво да е, а с части от тялото. Така някои се опитаха да нарисуват китара с нос ,а други пък гайда с лакът.
През съботния следобед трябваше да подготвим песни и танци за вечерната ни програма. Отново бяхме разделени на групи. Забавлявахме се истински ,а музикалния дух в нас забошува.
Така развълнувани от изминалите часове заедно се събрахме за вечерната програма. Андрей и Жоро умело водиха музикалното събитие на годината – Казановизия 2010.
Сред горещите танци, прекрасните песни и талантливите участници се открои екипа на о.Антон, който бе нашият китарист виртуоз.
Така неусетно краят на деня наближаваше. Отново се събрахме за м
олитва, за да се помолим и попеем заедно, защото „Който пее,се моли два пъти!“. Последва сбогуване.
На следващия ден всеки пое по своя път.Някои се прибраха по домовете си,а други се отправиха към Габрово,където църквата имаше енорийски празник.
Лиана
