Доменико Савио
Св. Йоан Боско го смятал за пример на младежката святост. Пий XI казва за него: малък, а всъщност огромен гигант на духа. Но днес, когато гледаме набожните иконички с изображението му, няма начин да не ни направи впечатление, че този който го е нарекъл гълъбар е бил прав. Къде тогава е истината за Доменико Савио, първият свят възпитаник на основателя на салезианите?
Доменико Савио е роден на 2 април 1842 г. в Сан Джовани ди Рива близо до Киери. Когато е на 12 години е приет от Св. Йоан Боско в ораториото на Валдоко. През 1856 г заедно с няколко приятели основал общност на Непорочната, група момчета ангажирани с младежко апостолство чрез даване на добър пример. Умира на 9 март1857 г в Мондонио, когато е два на 15 години. На 12 юни 1954 папа Пий XII го провъзгласява за светец.
Когато разгръщаме страниците на календара пред очите ни преминава имената на светците. За някои знае много, като за обръщането на Павел, за отричането на Петър, за бедността на Франциск от Асизи, за радостта на Филип Нерий и за верността до смъртна отец Максимилиян. Към светците се молим и ги призоваваме за помощ. По-рядко помним, че Господ Бог ни ги дава като пример за подражание.
Защо дава Доменико Савио? Самия той – поглеждайки към думите: по скоро да умреш отколкото да съгрешиш, написани когато е на седем години в деня на Първото му Причастие, ни се явява неестествен и по-скоро не приканва към подражание. Трудно е също така да тръгнем по следите на екстазите, които понякога съпровождали след приемането на Първо Причастие. След Литургия той оставал в църквата, потопен в молитва за много часове, а на нас много по-близко ни е да приказваме с приятели, да работим, да се забавляваме. Въпреки, че полагаме грижи за болните, то най-вероятно не бихме били в състояние – а Доменико е бил – да настроим душите си да улавят „Божиите вълни”, които водят към загубеният на легло, забравената от всички умираща жена. Кой от нас, в основа на такова свръхестествено убеждение, би посмял да събуди своя енорист и да го заведе на явения адрес? А Доменико умеел това. Само, че как да му подражаваме?
Лесно е да бъдеш светец
Противно на схващанията Доменико ни е много близък. Преди всичко заради няколко опитности, които станали с негово участие по пътя към светостта.
Една неделя от Великия Пост през 1855 г. св. Йоан Боско имал проповед на тема младежката святост и подчертал, че наистина лесно може да бъде постигната. Тази идея уцелила благодатна почва. Доменико все пак бил добро по натура момче, получил много добро религиозно възпитание и от малък растял в климата на боязън към Бога. Ако добавим към това цялостната атмосфера на ентусиазъм за Божието Царство, която властвала във Валдоко, няма какво да се чудим, че веднага след първите подтиквания към ставане на светци, Доменико се отдава на трескави мечти и планове да придобие награда на небето. Поради тази причина не чул последната част от проповедта, в която Св. Йоан Боско говорил за средствата необходими за достигането на светостта: за доброто изпълняване на всекидневните задължения, за радостта, набожността, чистотата, любовта към Бога и ближния, което Св. Йоан Боско резюмирал своята проповед като -служене на Бога подходящо на младежката възраст.
Когато Св. Йоан Боско свършвал своята проповед, Доменико подготвил план на близко приятелство с Бога. Да бъдеш свят – мислел – това значи да си близо до Бога, да се радва на благословението на хората и да усеща божите вдъхновения. Бил убеден, че пътят към светостта минава през жертви, самота, молитва и сурово покаяние (удовлетворение). Стигало обаче няколко дни от тези практики, за да изпадне в меланхолия, ходил размечтан, сънен, спрял да яде. Не го радвали уроците в училище и не усещал вкуса на игрите и общуването с другарите на неговата възраст.
Тогава се намесил Св. Йоан Боско. Мислих, че е лесно да станеш светец – оправдавал се сконфузеният Доменико. – Аз трябва да съм свят. Възпитателят похвалил неговия стремеж, а после го насочил в правилния път. Трябва да бъдеш весел – казвал – добре да изпълняваш училищните си задължения и да преживяваш правилно тайнствата и набожните практики. И никога не забравяй за играта с другарите ти.
Това стигало. Св. Йоан Боско предложил лесни средства, но правилни и възможни за възрастта на Доменико. Убедил го, че трябва да се старае да бъде верен на тези обикновени, можело да се струва, тривиални „ начини на святост”. Добрите намерения и пламенността на Доменико довършили делото.
Момчето бързо напредвало по пътя на младежката святост. Постоянно бил весел, работлив, винаги бил готов да обкръжи със закрила новите възпитаници на ораториото, правил забележки на тези с непристойно поведение , довеждал скарани приятели към помирение. За да запали за своето дело повече нови момчета, заедно с приятелите си основават общност на Непорочната. Станал истински апостол.
Добре използвал краткото време, което Бог му е дал да използва. Уморен от търсенето на желания идеал и притиснат от болест трябвало да напусне Валдоко за да подобряване на здравето му. Но той, за пореден път предупреден от Божието вдъхновение, се сбогувал със Св. Йоан Боско и другарите си завинаги.
И все пак ни близък
Трудно да накланяш към подражание на екстазите на Доменико и към отварянето към този тип вдъхновения, с които Бог го изпитвал. Има все пак нещо в Доменико което ме впечатлява, заради което става близък на съвременната младеж. Неговия живот се ръководи от правата на младостта. Като всички на неговата възраст бил чувствителен към доброто и търсил щастието. Едновременно, както неговите другари, бил непоправим идеалист и малко мечтател. Нали точно мечтите заели вниманието му, когато Св. Йоан Боско обяснявал как се става свят.
Идеалистът Доменико устоявал в своето решение, въпреки че се чувствал зле, въпреки самотата и умората. Все едно, че чувам младите на които им се струва, че са в състояние да превземат целия свят и нищо не може да им попречи в това. Все едно, че чувам признанието на един идеалист, който оставя на Господ последния месец от живота си, защото нищо добро не е направи в него. А когато му помогнеш да „включи” разума и паметта, то изведнъж започва да забелязва училището, направените покупки, реда в стаята и ръката протегната към другар. Съвсем като Доменико.
При Доменико впечатлява също упоритостта и верността към идеалите. Това са основи много нужни на младите, още повече, че постоянно са подложени на изпитания от страна на културата болезнено означена със субективизъм, егоизъм, релативизъм и липса на вярност…
И още нещо. Доменико Савио потвърждава правилността на житейския път опрян на салезианската младежка духовност. Днес също салезианите предлагат на младите да откриват вкуса на всекидневния живот, оптимизма, радостта, приятелството на Исус, отговорно място в Църквата и покана за обикновено, съобразено със собствените си сили, помагане на другите. Средства толкова прости, колкото във времето на Доменнико.
