Св. Йоан Боско, основател на монашеският орден на Салезианите на Дон Боско, живее по времето на индустриалната революция. Това време можем да характеризираме като време на обществена промяна. В епохата на 19 и 20 век машините постепенно изместват човешкия труд. Хората загубват възможността да работят и следователно възможността да се прехранват. Това води до дълбоки последици в семейния и обществения живот. Възникват доста сериозни социални проблеми – кражби, убийства, разводи… Естествено, това не можело да подмине младежите, които са все повече и повече принудени да работят за ниска заплата, в лоши и нечовешки условия. Св. Йоан Боско е силно потресен от посещението в затвора, където вижда много младежи, съкрушени от трудностите, съпътстващи живота им. Осъзнава, че тези момчета никога не са почувствали истинска любов. Заради това са толкова груби и зли към другите. Също разбира, че младия човек е крехък и лесно попада в лапите на злото, което унищожава неговата личност. За да се избегне това, той трябва да живее в добра среда, за да може да се развива правилно и да избере доброто вместо злото. Поради опита си с младежите в затвора и на улицата, Дон Боско учредява Ораторио (Оазис) – място, където младежите се събират и където е подготвена подходяща за тях среда, която ги мотивира да станат добри граждани и добри християни. Начинът на работа с младежите нарича превантивна система и винаги я обяснява с това, че е любовта, която черпи от дълбоката си връзка с Бога, се изразява чрез специален метод, който нарича активно присъствие (асистенция). Осъзнава, че успех от възпитанието ще има само ако придружава младежа в житейския му път. Това е така, понеже придружението не насилства младежа, не отнема свободата му и не обърква мислите му с различни идеологии. Придружението оставя младежа напълно свободен и го уверява в това, че има някой, който го обича безкористно, интересува се от него, грижи се за него и му желае доброто.
Всеки човек си има различни нужди. Св. Йоан Боско смятал за най-основни три от тях:
· нуждата от любов (човек да е обичан и да обича) (Любов)
· нуждата от знание (човек да се запознава с нови неща и да се обучи в тях така, че да е способен с тях да служи на другите, както и да стане професионалист в работата си) (Разум)
· нуждата от това да разбере смисъла на всичко, което в крайна сметка води към изграждането на връзката с Бога и към вярата, защото само чрез Него можем да разберем смисъла на всичко и само в Него можем да намерим истинската любов, истинското знание и истинската увереност в това, че животът ни не свършва тук на земята, а ще продължава в бъдещето, където ще живеем заедно с Бога. (Вяра)
Warning: Division by zero in /home/poucheni/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_singlepic/templates/nextgen_basic_singlepic.php on line 13
