• Slideshow

Превантивна система

   Св. Йоан Боско, основател на монашеският орден на Салезианите на Дон Боско, живее по времето на индустриалната революция. Това време можем да характеризираме като време на обществена промяна. В епохата на 19 и 20 век машините постепенно изместват човешкия труд. Хората загубват възможността да работят и следователно възможността да се прехранват. Това води до дълбоки последици в семейния и обществения живот. Възникват доста сериозни социални проблеми – кражби, убийства, разводи… Естествено, това не можело да подмине младежите, които са все повече и повече принудени да работят за ниска заплата, в лоши и нечовешки условия. Св. Йоан Боско е силно потресен от посещението в затвора, където вижда много младежи, съкрушени от трудностите, съпътстващи живота им. Осъзнава, че тези момчета никога не са почувствали истинска любов. Заради това са толкова груби и зли към другите. Също разбира, че младия човек е крехък и лесно попада в лапите на злото, което унищожава неговата личност. За да се избегне това, той трябва да живее в добра среда, за да може да се развива правилно и да избере доброто вместо злото. Поради опита си с младежите в затвора и на улицата, Дон Боско учредява Ораторио (Оазис) – място, където младежите се събират и където е подготвена подходяща за тях среда, която ги мотивира да станат добри граждани и добри християни. Начинът на работа с младежите нарича превантивна система и винаги я обяснява с това, че е любовта, която черпи от дълбоката си връзка с Бога, се изразява чрез специален метод, който нарича активно присъствие (асистенция). Осъзнава, че успех от възпитанието ще има само ако придружава младежа в житейския му път. Това е така, понеже придружението не насилства младежа, не отнема свободата му и не обърква мислите му с различни идеологии. Придружението оставя младежа напълно свободен и го уверява в това, че има някой, който го обича безкористно, интересува се от него, грижи се за него и му желае доброто.

Всеки човек си има различни нужди. Св. Йоан Боско смятал за най-основни три от тях:

·      нуждата от любов (човек да е обичан и да обича) (Любов)

·      нуждата от знание (човек да се запознава с нови неща и да се обучи в тях така, че да е способен с тях да служи на другите, както и да стане професионалист в работата си) (Разум)

·      нуждата от това да разбере смисъла на всичко, което в крайна сметка води към изграждането на връзката с Бога и към вярата, защото само чрез Него можем да разберем смисъла на всичко и само в Него можем да намерим истинската любов, истинското знание и истинската увереност в това, че животът ни не свършва тук на земята, а ще продължава в бъдещето, където ще живеем заедно с Бога. (Вяра)

 

schema.jpg

Comments are closed