• Slideshow

Блажена Лаура Викуня

Laura Vicuna

Смелостта на любовта

Сред малкото канонизирани и обявени за блажени, които са отишли при Господа в много млада възраст, е също едва тринадесет годишната Лаура Викуня, възпитаничка на Дъщерите на Дева Мария Помощница. Сто години от смъртта на свети Иван Боско, на 3 август 1988г. в Торино Папа Йоан Павел II я провъзгласява за блажена и определя деня на литургичното възпоменание на блажена Лаура да е на 22 януари.

Лаура Викуня е родена на 5 април 1891 в столицата на Чили Сантяго. Баща и Йосиф е военен от аристократичен род, който е отлъчен от обществото когато решава да се ожени за шивачка – Мерцедес Пино. На 24 май, на празника да Дева Мария Помощница, Лаура получава кръщение.

Нямаше за тях място

Революционните събития карат семейството да бяга от столицата когато Лаура е още бебе. Подобно на бащата на Свети Иван Боско бащата на Лаура умира от бронхопневмония когато тя е два на две години. Вече след смъртта му се ражда по-малката й сестра – Юлия Аманда, а майката с двете деца в много кратко време изпада в бедност.

През 1899г. в търсене на средства за живот Мерцедес заедно с дъщерите си емигрира в Аржентина в околностите на Юнин де лос Андес.Тя си намерила работа при земевладелеца Мануел Мора с когото имала връзка, най-вероятно с надежда за брак. С времето обаче Мора се оказал тиранин и подъл човек. Разбил надеждите на Мерцедес Пино за брак, обаче благодарение на парите му Лаура и Юлия Аманда могли през 1900г да се намират в девически колеж воден от Дъщерите на Дева Мария.

От любов към мама

Времето в което за Лаура се грижата сестрите салезианки е време на път към върховете на светостта. Можела да учи и да узрява (израства) религиозно. Все повече си давала сметка за вредата на незаконната връзка на майка си. По време на посещенията в имението на Мануел Мора опознавала тъжния й живот. На самата Лаура и се наложило да брани чистотата си от вулгарността и насилието на любовника на майка си. С намерение за обръщането й тя много се молила и правила жертви. След завръщането от ваканция в колежа през 1902г, със съгласието на нейния изповедник тя решава да дари живота си за майка си. Нейното здраве започва много бързо да се влошава. Когато умира на 22 януари 1904г е почти на 13 години, за сестрите салезианки беше очевидно че нейната жертва беше приета. Майката на Лаура, разтърсена от признанието, което чула едва няколко часа преди смъртта на дъщеря си, напълно променила живота си.

Всекидневната святост на девойката (тийнейджърката)

Нейната праведност, смелост, доверие на Дева Мария Помощница, направиха, че тя стана образец за момичетата, още по актуален в днешни дни. Но не само отдаването на живота я прави пример за младите. Тя беше пълна с всекидневна доброта и любов. Служеше с помощ в ученето, в работата, поемаше тежки задължения. Колежките й я обичаха и й се възхищаваха, но се случваха и случаи на злоба. Тя реагираше в тези случаи със спокойствие и разбиране. С всички се отнасяше сърдечно, и се грижеше за най-малките. Гледайки я трудно можеше да се подозира че зад усмивката се крие огромно физическо и духовно страдание. Излъчваше любов и радост Божия, в която се криеше тайната да бъдеш изцяло на другите. Обичаше Исус, прекарвала дълги часове пред дарохранителницата и със своето усърдие ентусиазираше другите. Искаше като Мария да има чисто сърце, за да може да живее в него само Бог.

Comments are closed