Warning: Division by zero in /home/poucheni/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_singlepic/templates/nextgen_basic_singlepic.php on line 13
Франциск е роден на 21 август във Високите Алпи близо до Торенс. Неговия баща, също се казвал Франциск, бил управник в Ноувелес и имал титла господин ди Боис. Майката, Франциска също произлизала от знатен род Синоаз. Измежду многото им деца Франциск бил най- голям.
В къщи получил дълбоко католическо възпитание. Голямо влияние върху неговия по-нататъшен живот оказали бавачката му Путход и капелана Деадж. Но все пак основно влияние имала майка му. Омъжила се господин ди Боис, когато била на 15 години. Той бил на 45 години, затова можел да бъде за нея повече баща отколкото съпруг. Тя възпитала 13 деца. На нейните грижи било поверено цялото домакинство и прислугата. Франциска умеела да намира време за всичко, била много работлива, систематична, спокойна и предвидлива. Точно примера на майка му, ще бъде за Франциск примерът който ще препоръча на хората живеещи в света, за да могат даже между многото занимания да умеят да се съединяват с Господ Бог.
През 1573 г когато Франциск бил шестгодишно момче започнал редовно да учи в колежа в Ла Роше-сур-Форон. След две години бил в колеж в Аннеси, където пребивава три години. По това време приема Първо Причастие и Миропомазание (1577). Когато е на 11 години съгласно с тогавашния обичай получава тонсура като знак за принадлежност към духовническото съсловие. Когато е едва на 15 години, отива в Париж за да следва в тамошния известен университет. Също така в йезуитски колеж следва класика. По време на това следване го завладяват съмнения дали ще се бъде спасен и дали не е предназначен за осъждане. Точно тогава се появява във Франция Калвин с неговото учение за предопределението. Франциск си възвръща спокойствието едва когато напълно се отдава на грижата на Дева Мария в църквата Свети Стефан дес Грес. Франциск също така следвал в Сорбона теология и библейските загатвания. За истинното библейско следване се подготвил допълнително като учил еврейски и гръцки.
Послушен на волята на баща си да започне да следва право, което могло да му отвори път към чиновническата кариера, Франциск от Сорбона заминава за Прадва. Следването си в тамошния университет завършва с докторат. След приключване на следването си в Прадва заминава за Лорето където полага обет за целомъдрие (1591). След това отива на поклонничество в Рим (1592). Когато сина се завръща в къщи, баща му има вече готов план: смятал да го въведе като адвокат и юрист в сената на Чамбери и правил усилия да го ожени за богата наследница Франциска Сучет де Мирабел. Въпреки огромното недоволство на баща си Франциск отхвърлил и двете предложения. Той обаче отишъл при своя епископ за да го приеме за един от неговите духовници. Ръкоположен е за свещеник през 1593 г с неохотно разрешение от родителите. Едновременно с това става член на капитула Св. Петър, което го прави втори след местния епископ.
Година след това (1594) с позволение на епископа Франциск заминава като мисионер за окръга Чаблаис, за да утвърди вярата на католиците и за да възвърне за Христос тези, които са отпаднали от вярата и са минали на калвинизъм. Точно този район на Швейцария остава присъединен към Сабалди (1593). Помежду многото трудности Франциск трябвало преборва с високите Алпи, достигащи в онези места над 4000 метра. Посещавал села и отделните къщи на селяните. Имал дар да завързва контакти с прости хора, умеел да ги убеждава, своите срещи украсявал със златно чувство за хумор. На стените и оградите разлепвал брошури – накратко обясняващи истините на вярата. Може би точно затова Църквата провъзгласила Свети Франциск Салези като покровител на журналистите.
Сред неговите добродетели на първо място била невероятна благост. По натура бил прибързващ и лесно избухлив. Но след дълголетната работа върху себе си съумял да придобие много доброта и сладост, че го сравнявали със самия Христос.
В епохата на фанатизма и ожесточените спорове Франциск показвал направо невероятна умереност и благост. Неговата грабваща любезност и тактичност довели до това че го наричали „най-светия между светците”. В контактите си с другите хора изповядвал правилото: „ Повече мухи ще се хванат с капка мед отколкото с бъчва оцет”. Според преданието по този начин щял да върне към Църквата няколко десетки хиляди калвинисти. В своето пламенно апостолство Франциск стигнал до там, че преоблечен отива в Женева и посещава главата на Калвинистката Църква Теодор Безе, опитвайки се да го склони да се върне в лоното на Католическата Църква. Франциск повторил посещенията си три пъти, въпреки че не донесло това конкретни резултати.
Мисията в Чаблиас продължила 4 години. През 1599 г папа Клеменс VIII ръкополага Франциск за помощен епископ. След ръкополагането му за епископ Франциск отново заминава за Чаблиас за да довърши там своята мисия (1601).
През 1602 г става епископ на Женева след смъртта на епископ Граниера. С присъщата за него пламенност веднага се захванал с това дело. Започнал с посещение на 450-те енории от неговата епархия разположени по-голямата част в Алпите. Неуморно проповядвал, изповядвал, давал тайнства, говорил със свещениците, навързвал непосредствени контакти с вярващите. Посещавал също така манастири. Реформирал катедралната капитула. Давайки си сметка колко голямо опустошение може да доведе религиозното безразличие, подкрепял Братството на Християнските Науки. Като основа за учене на вярата служил катехизиса, съставен наскоро от кардинал Свети Роберт Белармина. Той сам посвещавал цялото си свободно време да поучава(учи другите). Сътворил нов идеал за набожност – вътрешния духовен живот практикуван в манастирите изнесъл на вън за да „ показва пътя на тези които живеят в света”. През 1604 г Франциск се запознава със Света Йоанна Франциска де Шантал и с нейно сътрудничество основал нов орден на сестрите на Посещението на Дева Мария. През 1618 г орденът бил утвърден от папата. През 1654 г пристигат в Полша и заживяват във Варшава. Поканен в Париж за конференция (1618-1619), Франциск се запознава със свети Винкенти а Пауло.
Умира внезапно в Лион по време на завръщането му от срещата му с краля на Франция на 28 декември 1622 г. Неговото тяло е пренесено в Аннеси, където е погребано в майчината църква на сестрите на Посещението на Дева Мария. Неговото сърце обаче остава при сестрите в Лион. Обявяването му за блажен е през 1661, а през 1665 е канонизиран. Папа Пий IX провъзгласява Свети Франциск Салези за доктор (учител) на Църквата (1877), а Папа Пий XI за покровител на журналистите и на католическата преса (1923). Също така е почитан като покровител на сестрите на Посещението на Дева Мария, салезианите и салезианките (орден на Свети Франциск Салски, основан от Свети Иван Боско); Аннеси, Чабери и Женева.
Неговите писания се отличават с толкова красив език и стил, че до ден днешен се числят към класиката на френската литература. Към най-известните принадлежат: Противоречия, Филотеа, тоест въведение в религиозния живот(1608) и Теотъм, тоест трактат за Божията любов (1616). Останали са също много негови писма (около 1000)
Иконографията представя Свети Франциск Салски в епископски одежди. Негови атрибути са: горяща сфера с осем пламъка, книга, перо, сърце държано в ръка пронизано със стрела и обвито с трънен венец.
