• Slideshow

Артемидес Затти

Artemide Zatti

В служене на болните

Благодатта на оздравяването (изцелението) му се дължи на застъпничеството на дева Мария Помощница. Благодарен за този дар, посвещава целия си живот на болните.

Артемидес Затти е роден на 12 октомври 1880 в Боретто ( Италия). Неговите родители били Луиджи Затти и Албина Вечи, които работели като земеделци.

От съвсем малък бил свикнал да работи и да се жертва. Още на 9 години печелил като сезонен работник при събиране на реколтата. През 1897г семейство Затти принудени от бедността заминават за Аржентина и се заселват в Бахиа Бланка. Тук Артемидес започнал да ходи в енория водена от салезиани, става сътрудник на енорийския свещеник Карло Кавалли, с който заедно работели и се молили.

Когато почувствал в себе си призвание да стане салезианин, е приет като аспирант от епископ Каглиеро и на двадесет години заживява в къщата в Каза ди Бернал. С голямо усърдие започнал обучението си за да навакса изпуснатото през миналите години. Провидението му поверява грижата за млад свещеник болен от туберкулоза, който умрял през 1902г.

В деня в който Артемидес трябвало да получи духовническите си одежди и при него се установява болестта. Върнал се вкъщи, а свещеник Кавалли го изпратил в мисионерската болница във Виедма, водена от свещеник Еварисио Гарроне, който придобил медицинския си опит в армията. Артемидес моли Бога за благодатта на изцеление чрез застъпничеството на Дева Мария Помощница и обещава, че след оздравяването му целия си живот ще посвети на грижа за болни. Оздравява и се старае да изпълни обещанието си. Първо работи в болничната аптека научил практиката на свещеник Гарроне: плаща само този който може. След смъртта на свещеник Гарроне става директор на болницата.

През 1908г дава вечните си обети. Изцяло се отдавал на болните които идвали при него. Хората го уважавали. Специализирания персонал на болницата му се възхищавали не само като добър директор, а преди всичко като невероятен християнин.

Някой по този начин описал деня му : „В 4.30 вече е на крак. Размишление и литургия. Визитира всичките отделения. След това с велосипед отива да види болните разпръснати в града. След обед ентусиазираща игра на bocce с възстановяващите се. От 14 до 18 повторни посещения на болните в болницата и извън нея. След това до 20 часа работа в аптеката. И пак обратно в болничните зали. До 23 учи (изследва) медицина и духовни писания. Най-накрая почивка в непрекъснато разположение в случай на някакво повикване”.

Получава диплома по фармация. През 1913 г става инициатор за стоеж на нова болница, която после (което много го засегна) е разрушена. Все пак не се обезсърчава и обзавежда нова болница. Както свещеник Боско, той предава грижата над делата, които са му поверени на Провидението. Дева Мария Помощница никога не го изоставя. Когато свещеник Боско сънувал за салезианите сътрудници със сигурност би искал да ги види толкова свети колкото е бил Артемидес.

През 1950 г паднал по стълбите. След няколко месеца откриват у него рак. Умира на 15 март 1951 г. Папа Йоан Павел II го провъзгласява за блажен на 14 април 2002г. Тялото му се съхранява в капелата на салезианите във Виедма.

Comments are closed