ЛАГЕР ЗА МОМИЧЕТА 2009
Завърши и таз годишният лагер за момичета и девойки на възраст от 6 до 16 години. Както всяка година отците салезиани събират момичета от цяла България,за да им подaрят една седмица пълна с незабрави емоции,които да останат в сърцата им през целият им земен път.
Тази година в лагер за момичета 2009,имаше малки и по-големи госпожици от различни краища на страната,така всяка малка госпожица,имаше възможността да се запознае и да се сприятели с други момичета на нейната възраст от различни части на нашата малка но изпъстрена като килим България.
За начало на тазгодния лагер бе избрана датата 15 юли, под грижовното ръководство на двама от отците салезиани отец Георги и отец Петър(Немец). Но работата с деца не е лесна.Особедно с момичета на различна възраст. Затова на помощ на отците се притекоха каки – аниматорки, които децата добре познават и обичат. Както децата, така и каките бяха от различни, български местности. От Куклен на помощ, на отците се притекоха кака Роси и кака Кати. От Пловдив се присъедини кака Лиана. За да повдигне още повече градуса на настроението от Ямбол се включи кака Маги. И като черешките на една торта от любов и положителни емоции (какъвто всъщност беше лагера), от София дойде великолепното трио: кака Петя, кака Тони,и кака Пикси. За разлика от миналогодишния, тази година лагера беше в местността на хотел”Балкан” и отвори сърцето си за общо 40 девойки от цялата страна. Незабравими ще останат спомените, в сърцето на всяко едно момиче, докоснало се до невероятната атмосфера, която грижовните отци и любящи каки успяха да създадат. Освен че много танцуваха, пяха, и се забавляваха, децата научиха много нови неща за Бог и затова как да бъдат по–добри към себе си и към другите.
Самите деца бяха разпределени в отбори. Всеки отбор си имаше по-голяма какичка за свой капитан и ръководител. Четири бяха тазгодишните отбора на лагер за момичета 2009:Мажоретки-кокетки, Слънце, Калинки-малинки и Усмивка. Целта на отборите беше да научат децата да работят в екип и да си помагат в различните ситуации.Освен това всеки един от отборите си имаше и дежурство, което трябваше грижливо да изпълнява.
Един от най важните моменти в ежедневието на лагера бяха минутките за вероучение. Всеки ден децата имаха възможност да научават нови неща за Бог и вярата. Няколко часа по-късно имаха възможност да приложат напрактика наученото в минутките за катехизис, в етапната игра за деня. Тя се изразяваше в различни изпитания свързани с наученото по време на катехизис в съответния ден.Освен ежедневните етапни игри, всеки ден за да уважат и зарадват децата пристигаха различни гости, които бяха чакани с голямо любопитство и нетърпение. Тази година да уважат децата на лагера дойдоха:Монсеньор Христо Пройков глава на източно-католическата църква в България, сестрите Евхаристинки от София, сестрите на майка Тереза. Geoff и Мартин, двама, млади и бъдещи свещеници, както и отците Петър и Яромир, също салезиани. Всеки един от специалните гости разказваше нещо повече на децата за себе си за ежедневието, което води, както и за това как той чува гласа на Бог в сърцето си.
Така изпълнени с много позитивизъм и усмивка неусетно минаваха лагерните дни. Докато не дойде 23 юли денят на раздялата. Раздяла,ала всъщност едно голямо ново начало. Начало на нови приятелства, които времето тепърва ще изпитва.
Искрено вярвам, че през тези дни, през които бяха заедно ,момичетата научиха много за Бог и вярата, но и също така да бъдат едни по добри вярващи в себе си хора, на които тепърва им предстои да се гмурнат в дебрите на бурния и пенлив човешки живот. До нови срещи и Бог да бъде с всяка една от вас!
Петя Царова град Раковски
Тука можеш да видиш картинките който момичета правиха на лагера, рисунките са правени само с носа.
