Лагер 2009 “Стани Рицар”
Лагерът се състоя от 14 до 25 юли 2009 год. в хотелски комплекс “Роза” до язовир Копринка. Всички момчета и младежи се събрахме в Салезиански център “Оазис” в град Казанлък.Бяхме от най – различни градове като Пловдив, София, Ямбол, Казанлък и Шумен. На обяд топло ни посрещнаха отците Салезиани и аниматорите. Регистрирахме се и след това беше организиран превоз до хотел ”Роза”.Лагерът беше на тема “Стани рицар”. Още на първия ден срещнахме “ранения рицар”, който ни разказа за плащаницата и как ние можем да му помогнем в неговата мисия – да я занесе на царя.
Всеки ден научавахме нещо ново за рицарството и как ние можем да станем рицари. В нашата подготовка за рицарството и през лагера имахме теми като: “Честност” , “Мъжество” , “Вярност”, “Справедливост” “Милосърдие”. Качества които всеки един рецар трябра да притежава.
Бяхме разделени на отбори като всеки от тях имаше свое собствено скривалище, в случай на опастност. А такава имаше. Всички отбори бяха нападнати от бандити. Като едни бъдещи рицари всички ние успешно защитихме своите крепости и скривалища.
И така ден след ден ние бяхме приети в рицарския сан! Всичко беше тайно и церемонията беше през нощта, заради “опасни бандити”.
В следващите дни предприехме двудневен поход към Бузовград. Там заедно с рицаря трябваше да помогнем на местните хора. За да получим картата чрез, която да намерим Бузовград трябваше да превземем убежището на опасните бандити. По нея успешно стигнахме нашата цел. Старата крепост в покрайнините на Бузовград беше завзета от бандити. Като верни на Господа и царя рицари ние се справихме със тази задача.
Също време за почивка не липсваше. Почти всеки ден в почивката ходихме до яз. Копринка, където се къпахме и си правихме малки круизи с лодката.
Празнувахме и рождените дни на двама от лагерниците. Радвахме се на слънчевото време всеки ден.
И след като вече научихме 13-те правила на рицарството, минахме през много изпитания и трудности дойде времето, в което заедно с рицаря трябваше да намерим плащаницата и заедно да се опитаме да я занесем на отвлечения цар.
За да получим плащаницата от рицаря и да я занесем пред царя, трябваше да успеем с една последна трудност. С нещо голямо и важно за всеки рицар. Трябваше да докажем че можем да се наречем истински достойни рицари и да минем през изпитания за мъжество, честност, вярност, справедливост, милосърдие и работа в екип. На всяко от тях събирахме части от пъзела. Пъзела на Царя. Като награда за нашата работа нашият приятел – рицарят ни даде плащаницата. За първи път разбрахме сериозността на нашата мисия!
Накрая остана само едно. Да помогнем на отвлечения цар. За последен път бяхме изправени пред врагове. Една последна битка, в която трябваше да докажем предаността към нашия цар. След тежки битки изпълнени с напрежение и емоции задружно освободихме нашия цар. Плащаницата беше в него занапред.
Заслужено получихме поздравления от царя, грамоти за рицарството ни и голямото съкровище!!!
И така след 12 дни заедно всеки един от нас трябваше да отпътува за своя град. Радостта ни от преживяното беше голяма. Преживяхме едни незабравими моменти с нови и стари за нас приятели.
Разделихме се с една обща и хубава идея – “Да бъдем рицари!”
