В една чудесна градина имало едно прекрасно дърво – бамбук. Господарят на градината обичал много това дърво, повече от другите дървета. Година след година бамбукът растял и ставал все по-красив и по-красив. Бамбукът знаел, че господарят много го обича и затова бил много щастлив.
Един ден господарят дошъл при него и му казвал: “Любим бамбук, имам нужда от теб.”
Прекрасният бамбук почувствал, че е дошъл неговият час и казал с голямо щастие: „Господарю аз съм готов, какво искаш от мене, как мога да съм ти полезен?”
Гласът на господаря бил много сериозен: “Ако искаш да си ми полезен , трябва да те отсека.”
Бамбукът бил много изненадан. “Господарю, ти искаш да ме отсечеш? Мен, най-красивото дърво от твоята градина? Не, моля те, не! Ползвай ме за свое удоволствие, господарю, но моля те, не ме сечи”.
“Мой любим бамбук, ако не те посека, не мога да те ползвам.“
Всичко млъкнало в градината, настъпила голяма тишина. Вятърът също спрял да духа. Бавно бамбукът наклонил своите чудесни клончета и зашепнал: “Господарю, ако не можеш да ме ползваш без да ме отсечеш, отсечи ме.”
– Мой любим бамбук – продължавал господарят – не само трябва да те отсека, но също трябва да ти махна всичките клони и всичките листа.
– Господарю, смили се над мен! Ти искаш да унищожиш моята красота? Остави ми поне клоните и листата!
– Ако не мога да махна клоните и листата, не мога да те използвам.
Слънцето скрило лицето си и една пеперуда набързо излетяла от градината. Бамбукът с тъжен глас казал: “Господарю, сечи!”
“Мой любим бамбук, трябва да ти направя и други неща. Трябва да разцепя твоето тяло на две половинки и да извадя твоето сърце. Ако не мога да направя това, не мога да те използвам.”
Бамбукът се прегънал почни до земята и казал с тих глас: “Господарю, разцепи ме и направи с мен каквото искаш.”
И така направил господарят. Той посякъл бамбукът, след това махнал всичките клони и листа и го разцепил и извадил сърцето му. След това го докарал до един извор, където имало чудесна и прозрачна вода. Господарят много нежно го свързал с това изворче и водата започнала да тече в полето, което било много сухо. Прозрачната вода в тялото на бамбука минала към сухото поле, където растял ориз и реколтата станала невероятно богата.
И така, бамбукът станал причина за една голяма благодат, въпреки че господарят го посякъл, махнал неговите чудесни клони и листа, разцепил го и извадил сърцето му. Ако бамбукът беше останал в градината, то той би живял само за себе си. Благодарение на това, че той бил готов да загуби своята красота, станал много полезен за другите. Посечен, разцепен и разрушен, станал един благодатен канал за полето на своят любим господар.
Ние често го наричаме страдание, но Бог това го нарича: “Имам нужда от теб”. Пожелавам ви винаги да сте готови да станете канал за Исус и така ще бъдете полезни за Бога, за другите и за себе си.
