Първата изповед
Бях още много малък, когато мама ме научи първите молитви. Веднага щом като стана възможно да се присъединя към братята ми, тя ме караше да коленича с тях сутрин и вечер: заедно казвахме молитвите и третината от броеницата.
Спомням си, че точно тя ме подготви за първата изповед. Дойде с мен в църквата, изповяда се първа, повери ме на изповедника и след това ми помогна да кажа благодарението. Тя продължи да ми помага дотогава, докато се убеди, че сам мога да направя достойна изповед.
Писане, четене и труд
Междувременно бях станал на девет години. Майка ми много искаше да ходя на училище, но се колебаеше поради отдалечеността му. Село Кастелнуово беше на пет километра. Мислеше да ме прати в колеж, но Антонио (16 годишен) не беше съгласен. Приключи се с компромис: през зимата ходех на училище в Каприльо, едно съседно село, където се научих да чета и да пиша. Учител ми беше един много благочестив свещеник, дон Джузепе Далакуа. Отнасяше се с мен много внимателно, взе присърце образованието ми и още повече християнското ми възпитание. През лятото, за да угодя на брат си, отивах да работя на полето.
Един сън, който разкрива живота
На тази възраст имах един сън. Той щеше да остане дълбоко запечатан в паметта ми за цял живот.
Стори ми се, че се намирам близо до дома в един много голям двор, в който лудуваха много момчета. Някои се смееха, други играеха, мнозина богохулстваха. Като чух богохулствата, втурнах се сред тях. Опитах се да ги накарам да млъкнат, като използвах юмруци и думи.
В този момент се появи един величествен, изискано облечен човек. Бял плащ покриваше цялата му фигура. Лицето му беше толкова светло, че не можех да задържа очите си върху него. Той ме повика по име и ми нареди да застана начело на тези момчета. Добави:
– Трябва да ги направиш свои приятели с доброта и любов, а не като ги биеш. Хайде, говори, обясни им, че грехът е нещо лошо и че приятелството с Господ е скъпоцено благо.
Засрамен и изплашен аз му отговорих, че съм бедно и невежо момче, което не е способно да говори за вярата на тези уличници.
В този момент момчетата престанаха да се карат, да се бият и да богохулстват и всички се събраха около този, който говореше. Почти без да съзнавам какво казвам го запитах:
– Кой сте Вие, който ми заповядвате невъзможни неща?
– Точно защото тези неща ти изглеждат невъзможни, – отговори той – ще трябва да ги направиш възможни с послушание и с натрупване на знание.
– Как ще мога да натрупам знание?
– Аз ще ти дам учителка. Под нейното ръководство човек става мъдър, но без нея дори мъдрият става беден невежа.
– Но кой сте Вие?
– Аз съм Синът на тази, която майката ти те научи да поздравяваш три пъти на ден.
– Мама винаги ми е казвала без нейно разрешение да не се спирам с непознати хора. Затова кажете ми името си.
– За моето име попитай майка си.
В този момент видях близо до него една величествена жена с наметка, която цяла блестеше, сякаш във всяка нейна точка имаше най-ярка звезда. Като видя, че все повече се обърквам, тя ми направи знак да се доближа до нея, с благост ме хвана за ръка и ми рече:
– Погледни!
Погледнах и видях, че всичките момчета бяха изчезнали. На тяхно място имаше много козлета, кучета, котки , мечки и разни други животни. Величествената жена ми рече:
– Ето твоята нива, ето къде трябва да работиш. Израствай смирен, силен и здрав и това, което сега ще видиш, че става с тези животни, ти ще трябва да го направиш за моите деца.
Погледнах пак и ето, че на мястото на свирепите животни се явиха също толкова кротки агънца, които подскачаха, тичаха, блееха, веселяха се около мъжа и жената.
В този момент на съня започнах да плача. Казах на госпожата, че не разбирам всички тези неща. Тогава тя постави ръка на главата ми и рече:
– Катo му дойде времето, всичко ще разбереш.
Едва що бе казала тези думи и някакъв шум ме събуди. Всичко изчезна.
Останах в пълно недоумение. Струваше ми се, че ръцете ме болят от нанесените удари с юмруци, че лицето ми гори от получените плесници.
Разбойнически главатар
На сутринта веднага разказах съня си най-напред на братята ми, които започнаха да се смеят, после на мама и на баба. Всеки даде своето тълкуване. Джузепе каза: „Ще станеш овчар.” Майка ми: „Кой знае дали няма да станеш свещеник.” Антонио рече злостно: „Ще станеш разбойнически главатар.” Последна си каза думата баба, която нямаше понятие от богословие и не знаеше нито да чете, нито да пише: „Не бива да се вярва на сънища”.
Аз бях на мнението на баба. Но въпреки това не успях да излича от паметта си този сън. Това, което ще изложа в настоящите страници, ще обясни защо.
Никога не бях разказвал тези неща пред външни хора и моите близки скоро ги забравиха. Но през 1858 г. отидох в Рим да говоря с папата за основаването на салезианската конгрегация. Той поиска да му изложа подробно всяко нещо, което дори само привидно изглеждаше свръхестествено. Тогава за пръв път разказах съня, който бях видял между деветата и десетата си година. Папата ми заръча да го опиша внимателно с всички подробности. Това – каза ми той – ще бъде насърчение за салезианите.
