При една среща с отците салезиани решихме, че ще публикуваме всека седмица (в сряда), една част на книга “Спомени”, която е написал Дон Боско, за да могат хората да четат за неговият живот и да се запознаят с него. Днес е денят, в който пускаме първата част от тази книга. Надяваме се, че ще ви хареса. Приятно четене ви желаят,
Салезиани на Дон Боско.
Представяне
На 58 годишна възраст, по нареждане на папа Пий IX, дон Боско започва да описва историята на първите 40 години от своя живот. Съгласно волята, изразена от дон Боско, трите дебели ръкописни тетрадки не са публикувани. В продължение на 73 години са останали в архива на салезианите. Едва през 1946 г. под редакцията на Еудженио Чериа, един от историците на дон Боско, излиза едно тяхно издание, което остава запазено за салезианските кръгове.
Днес този ценен текст е на разположение на всички цял и непокътнат. Огладен е единствено езикът (разговорният народен италиански от 19 век е предаден със съвременен разговорен италиански), така че всички да могат да срещнат без затруднение автентичния дон Боско, не минал през ничий филтър, през ничия „цензура”.
Потресаващото пoложение на малките работници в Торино, драматичната борба срещу свещениците през 1848 г., сънищата и поразителните пророчества на дон Боско, истинското учредяване на първия oраторий, много ожесточените сблъсъци с протестантите са регистрирани от първа ръка в скъпоценния документ на един свидетел и пророк, който през тези години става баща и основател на салезианското семейство.
Заглавието
Заглавието, което дон Боско е поставил в началото на тези 180 автобиографични страници, е двойно. На заглавната страница на първата тетрадка е написал “Спомени за оратория от 1815 до 1855 г.” В полето на първата страница е написал „Спомени за оратория и за салезианската конгрегация”.
Историкът Франсоа Дерамо пише за тези страници: Те не са студени полицейски протоколи, а поверителни бащински думи на дон Боско към неговите синове. Чрез своята „автобиография” той иска да формира и едновременно с това да развлича ” (Докторска дисертация, стр. 134).
Затова ми се стори не само позволено, но и правилно да озаглавя книгата просто „Спомени”.
Заглавията на отделните глави и подзаглавията са поставени от мен. Те заместват кратките „резюмета”, които дон Боско е поставил в началото на всяка подглава.
Благодаря на отец Джузепе Солд? за ценното сътрудничество в подбора и коментара на фотографиите на дон Боско.
Терезио Боско.
Въведение от дон Боско
Защо тези спомени?
Много пъти са ме подканвали да напиша спомените си за нещата, отнасящи се до оратория. Авторитетът на онзи, който ми даваше този съвет, беше голям. И въпреки това не се решавах да започна, понеже ми беше неприятноа да говоря за себе си.
Но сега ми се дава не съвет, а нареждане. Лицето, което нарежда, е такова, че не мога да не му се подчиня. И тъй, започвам да пиша. Поверително казано, това са неща с малка стойност, но ще могат да бъдат полезни за салезианското семейство. Защото аз (казвам го веднага) пиша за моите прескъпи синове салезиани и забранявам тези неща да се публикуват било преди, било след смъртта ми.
За какво ще могат да послужат тези страници?
Ще послужат да се вземе урок от миналото, за да се преодоляват бъдещите трудности.
Ще послужат да се познае как сам Бог ни е водел във всеки миг.
Ще бъдат приятно четиво за моите синове, когато няма вече да ме има, понеже Бог ще ме е повикал да дам отчет за живота си.
Ако в тези страници откриете прекалено самодоволство, определен вкус към показност, бъдете снизходителни към мен. Аз съм един баща, който се радва, че разказва своите преживелици на синовете си, и ми се струва, че и на тях трябва да прави удоволствие разказът за малките бащини начинания и мисълта, че и в големите, и в малките дела винаги съм се грижил за тяхното благо, духовно и материално.
Пиша спомените си, като ги групирам по периоди от по десет години, понеже във всеки от тези периоди се осъществи забележимо развитие на нашето семейство.
Синове мои, когато ще четете тези спомени и мен вече няма да ме има, спомняйте си за мене като за един баща, който ви е обичал и е оставил тези страници като знак на своята обич. Спомняйки си за мене, молете Бог за покой на душата ми.
