През този прекрасен уикенд на Светлата седмица се събрахме отново – младежи, свещеници, монаси и монахини в нашия „оазис” на духовния живот и забавленията – гр. Казанлък при отците Салезиани.
Темата на срещата беше „Бог и аз” – тема и среща, дълго замисляна и подготвяна от много хора.
Започнахме с презентация, в която основния въпрос беше „Кво вадис” (Накъде отиваш?). Труден въпрос, който вълнува и безпокои всички нас и на който всъщност отговорът е много лесен и ясен – към Нашия Небесен Отец, Нашия Бог, който поради безкрайната си любов към нас, ни създаде по свой образ и подобие и накрая прие кръстна смърт за нас.
Като символ на житейските търсения, който преживяваме, особено ние, младежите, всеки един от нас беше приканен да извърви лабиринт, символизиращ лабиринта на живота си. В живота често се случват неща, които ни отдалечават от Бога, или такива, които ни карат да мислим, че сме съвсем близо до него. Но всъщност тогава, когато ни се струва, че сме се отдалечили от Бога, чрез греха, тогава може би сме най-близо до него. Само трябва да приемем Исус Христос като Спасител и Господ. Тогава ще вървим по правилния път и ще се радваме на Божията любов. Защото както чухме в една от беседите изпълнението на призванието е приказка за любовта. То е Божи дар, мисия, която реализира Божия замисъл.
Беше прекрасно, че по време на срещата молитвите и литургиите бяха организирани така, че ние – от католическата църква от източен обряд да опознаем латинския обряд, а нашите приятели от Габрово и Ореш – съответно византийския обряд.
Сестра Йоана – сестра Евхаристинка завърши програмата за петък вечерта с прекрасно свидетелство за това как тя е намерила призванието си и е решила да последва Исус Христос.
На другия ден продължихме с интересни беседи за званията (водена от о. Яромир), за призванията в Библията, водена от о. Сречко и за духовния живот – в главната роля- о. Петр Цвркъл. Имахме също възможност да зададем въпросите, които ни вълнуват, както и да поговорим насаме с някои от Богопосветените участници – т.нар. духовен разговор.
Събота вечерта след вечерната молитва на източен обряд и свидетелството на о. Винченцо от Ореш ( или както всички го наричат о. Енцо) за неговия път в живота му, предстоеше лична и индивидуална среща на всеки един от нас (разбира се ако пожелаехме) с Исус в Евхаристията. Това е специален привилегирован момент на всички духовни срещи в Казанлък – нощното обожаване.
В неделя сутринта при анализирането на срещата почти всички младежи споделиха, че това обожаване, въпреки умората и късните часове, е било незабравим момент на среща с живия Бог.
Сърдечно благодарим на всички организатори на тази среща, като с радост ще очакваме следващата такава. А до тогава, в търсене на нашето призвание, можем само да кажем на Исус:
„Господи Исусе, нуждая се от Теб…Отварям сърцето си за теб и те приемам за мой Спасител и Господ. Застани начело на живота ми и ме направи такъв, какъвто искаш да бъда! Амин”
Какво ще стане, след му се доверим напълно? Това ще научим следващия път… 🙂
Роси
