“На 02. февруари в Казанлък се проведе срещата за момчета над 17 години на тема „СИН ЧОВЕЧЕСКИЙ НЕ ДОЙДЕ, ЗА ДА МУ СЛУЖАТ, НО ДА ПОСЛУЖИ” (Марк 10, 45). Основният фокус на срещата беше намирането на призвание за живот в служба на Бог като мъж, баща, богопосветен или свещеник. 12 момчета на възраст от 17 до 30 години пристигнахме в Казанлък в петък вечер от различни краища на България – София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Раковски и Своге.
След вечеря ние момчетата заедно с отец Петр, отец Максимилиян от ордена на францисканците конвентуалци и отец Марцин от францисканците капуцини се запознахме, като всеки представи себе си, интересите си и от кой отбор е (левскарите взимайки превес). Преминахме към игра, която още повече помогна за взаимното опознаване. Вечерта завърши с молитва в църквата Св. Йосиф. Всяко от момчетата премина сам през лабиринта, копие на този в катедралата “Нотр Дам дьо Шартър”, символизиращ дългия криволичещ път към спасението. Докато отец Петр и отец Максимилиян четоха пасажи от Псалтира и от някои пророци всеки един от нас пое по дългия лабиринт. След четенията от Библията всеки един от нас се молеше с “Отче Наш” докато криволичещият по лабиринта не стигне сърцето му, в което се намираше Исус Христос, очаквайки ни да се присъединим към Него.
Съботната сутрин започна с молитва и размишление в църквата, а след това закусихме. Три беседи се състояха през деня – въведение в призванието, призванието в Библията и духовния живот и бяха водени от отец Петр, отец Марцин и отец Максимилиян. Истински незаменима беше всяка една от беседите, защото ни припомни, че трябва да водим добър молитвен живот, да търсим отговори в Светото Писание и най-вече да доверим живота си на Господ, защото най-добре Той ще ни води към призванието ни.
В 11:30 участвахме в Света Литургия по западен обряд. Особено предизвикателство в началото беше екипната игра, в която всички участвахме. Имахме привилегията да разговаряме в предварително записани часове с всеки един от свещениците. Да имаш духовен ръководител, с когото да споделиш радостта или терзанията си, на моменти е безкрайна благодат, която всеки заслужава. След вечерята участвахме в дискусия, свързана с въпросите, които анонимно бяха зададени от момчетата. Кулминацията на вечерта беше обща молитва в църквата и целонощно обожаване. Всеки един от нас имаше възможността да поговори или съзерцава в тишина Исус.
В неделя сутринта участвахме в бревиар, последван от закуска и оценка на срещата. Беше отслужена Света Литургия по източен обряд и накрая обядвахме.
В заключение трябва да отбележа, че с огромно нетърпение ще очаквам следващата среща за призванията, за да срещна отново момчетата, с които тези дни заедно се молихме и растяхме по един или по друг начин в святост благодарение на отците Петр, Максимилиян и Марцин.”
Антонио Петров
