“В петък 23. юни в Казанлък пристигнаха със сестра Магдалена десет деца от Пловдив. Децата бяха разделени на две групи и започнаха деня в Казанлък с етапна игра. Като награда за игрите получаваха една част от пъзел, с която част по част направиха икона на Исус. По време на неделната Света Литургия предадоха иконата на свещеника, а той я сложи до олтара.
Програма в петък започна с игра – децата търсиха текста от неделното евангелие, който бил нарязан на малки листчета. Целият уикенд беше насочен в този дух – да помислим, дали повече служим на мамона – дявола или на Христа.
В събота имаше сутрешна молитва с песни. След закуска децата пробваха, колко е трудно човек да върви сляп – с вързани очи. Тази игра ни припомни, че от нас най-вече зависи, какво искаме да гледаме и виждаме, и на какво искаме да обръщаме внимание. След това децата изиграха пиеси, в които изразиха, как човек може да действа благодарение на изкушението от злото и как, когато се вслушва в Божия глас, гласът на съвестта си.
В събота преди обяд имахме Света Литургия, а след обяд децата тръгнаха да търсят девиза на свети Йоан Боско – „Обичайте се като братя. Направете добро на всеки и лошо на никого.“ Тази игра играхме в парк Тюлбето. Децата с голям ентусиазъм участваха. На връщане спряхме в една малка работилница, където един възрастен мъж ни сподели своя опит в работата с мед и ни показа интересни медени съдове, които е направил.
Когато се прибрахме в енорийската къща играхме футбол, тенис на маса, джаги, билярд.
Вечерта имаше хубава игра, която се нарича “Активити”, в която с голям ентусиазъм се включи и сестра Магдалена. Много се смяхме.
След вечерната молитва имаше думичка за лека нощ, по традиция на салезианите. В неделя посетихме гроба на о. Мартин, където се помолихме за него. След обяд се сбогувахме с децата, които изморени, но щастливи се върнаха в къщи.
За мен бе много радостно, как в рамките на няколко дни, децата се промениха – накрая бяха много по-живи. Вярвам, че децата се опознаха по-добре помежду си и преживяха един добър опит в общността на млади християни. Дали някой от тях ще се запише за аниматорския курс?” Анета Стракова, доброволка
