“Гладни и изморени от път, неколцина аниматори пристигнахме в тъй дългоочаквания Казанлък. Посрещнати с храна, възвърнахме силите си. Тази среща бе малко по-различна от другите. Тя бе духовна среща, на която с младежите пробвахме нови неща и дори се сближихме повече. Пробвахме мълчание за ден, което изобщо не беше зле защото много добре се справихме с него. През това време имахме духовни беседи от нашия скъп свещеник о. Цвркал (скрит Левскар), където научихме много интересни неща във връзка с това как да живеем по-духовно в този съвременен свят и как да сме по-близо до Бог.
След всяка беседа получавахме по някоя задачка, с която да погледнем назад в миналото си и да преосмислим духовния си живот като по-малки. Така се научихме как по-лесно да прощаваме и как да обичаме всеки един човек, независимо какъв би бил той. Бих искал да отбележа и не по-малко прекрасната беседа за изповедта, след която с голямо удоволствие отидохме да се изповядаме. През този тих ден имахме и един тих кръстен път. В гората всеки със своя спирка и свое размишление над нея, ние направихме кръстния път. Дълъг, пълноценен и изморотелен ден бе, но успяхме да го завършим с една молитва на гроба на О. Мартин.
През цялата нощ имахме Обожаване, на което всеки един от нас остана по половин или един час, чак до сутрешната молитва. Преживяхме го всеки по своему, но със сигурност ни се отрази много добре.
Противно на очакванията, на следващия ден вместо изморени, бяхме жизнени и енергични. Направихме броеничка, литургия, почистване и успешно с Божията помощ се прибрахме по домовете си!”
Георги Манолов Кавърков (Гопе)
