Отец Бенно е роден на 19. април 1938 г. в гр.Теплице северна Чехия. Детството и юношеството си преживял в гр. Осек с майка си Анна и татко си Йосиф, в близост до отците цистерциенси и сестрите боромейки, които са подкрепяли неговото ранно желание да стане свещеник. С края на войната и изгонването им и на много от жителите на този регион, е прекъсната връзката с тях. За щастие идват салезияни, които подхранват желанието му да стане свещеник. Идват петдесетте години и свещенството отново се отдалечава от отец Бено.
Учи във Висш химически техникум. След матура изкарва две години военната служба. После работи в химическа лаборатория. Пее в хора на северночешките учители. Хорът има концерти и в България.
Благодарение на Господ един ден случайно се среща с настоятеля на чешките салезиани о.Франтишек Миша, когото познава от Осек. Той му предлага да се премести в Прага и да продължи мечтата си да стане свещеник и салезиан. Така и става, той започва тайно да следва теология, дори и след Пражката пролет 1968 и нарастващата нормализация. Става салезиан в 1970 г. а в 1972 г. свещеник чрез тайно ръкоположение в Познан, Полша.
Става викарий на настоятеля инкогнито и отговорен за новите събратя, които следват теология в семинарията или тайно. Така посреща ноември 1989 г. Открива се публично като свещеник и салезиан, като прекратява работата си в химическа лаборатория в Прага.
След падането на комунизма обновява салезианските общества и дела в Чехия. Януари 1993 г. става настоятел и получава задача от Главния настоятел да се започне работа в България. Веднага започва да действа. Лятото 1993 с тримата събратя провежда обиколка из България, моли владиката Методий да приеме салезианите в Екзархията от източен обряд. Урежда пребиваването на първите събратя в екзархията от април 1994 г. и от октомври месец в гр.Казанлък, където са отговорни за новото рождение на енорията и ораторио за младежите. Така той става основната фигура за салезианската мисия в България. Със своята способност да създава хубавив отношения с двете посолства и културните центрове, тези връзки съществуват до днес. Редовните му посещения в България всяка година са винаги радостни за всички. Много хора го помнят и са впечатлени от неговата емпатия, памет и способност да говори български език. Дори в Бургас и в Казанлък служи светата Литургия на български.
1999 г. когато свърши мандата му като настоятел, става отговорен за мисиите. Но не забравя нашата мисия в България. Посещава ни, подновява връзките с институции и приятели. След дейността във Висшето училище ЯБОК в Прага става директор на обществото в Теплице, северна Чехия Дори помага и в покрайнините на Германия. Обновява връзките с жителите на Германия, които преди години са били родени в северна Чехия. Благодарение на тази ангажираност на международно ниво, в 2015 г. била му връчена световна награда „Златна гълъбица на мира“.
2016 г. претърпява контузия на крака, но след петте операции отново е активен. Последните години, когато здравето му се влоши, преживява в Дома св. Карел Боромейски в Прага. Там е обгрижен с невероятно старание и любов от сестрите боромейки и целия персонал, за което отец Бено бил много благодарен и често го споменавал. Така сестрите боромейки, които са присъствали в началото на неговия живот и звание в Осек, присъствали и до неговата кончина в Прага. Въпреки своите физически ограничения той поддържал активен личен и телефонен контакт със събратята и много приятели и познати.
Подготвен духовно, спокоен и готов да предаде живота си в ръцете на Своя Господ, отец Бено напусна тоя свят на 01. декември 2020. Беше мъж на дълбоката вяра и сърдечните отношения.
Живот и дейност:
Роден в Теплице Северна Чехия…………………19.04.1938 г.
В Осек……………………………………………………….до 1965 г.
В Прага – работа и следване на теология …………………………от 1965 г.
Вечните обети…………………………………………..31.05.1970 г.
Ръкоположение за свещеник ……………………….09.09.1972 г.
Викарий на настоятеля …………………………………от 1972 г.
Настоятел …………………………………………………1993-1999 г.
Отговорен за мисиите …………………………………1999-2007 г.
Директор в Теплице……………………………………..2003-2012 г.
Почива в Прага …………………………………………….01.12.2020 г.
