“За салезианите, както Дон Боско е искал, е много важно да има моменти, в които младежите могат да споделят живота си навън и да благодарят на Бог за всичко, което е създал, особено – да съзерцават красотата на природата. Тази година имахме за цел връх Ботев в красивата Стара Планина. Бяхме две момчета, едно момиче и трима салезиани (едно момче се отказа в началото). Походът започна във вторник 28 юли от връх Шипка, всеки имаше раница с почти 25 кг. В тях носехме храната и всичко необходимо за пътуването. Всичките дни спахме на палатки. Първия ден стигнахме до хижа Узана, в Габрово. Сряда спахме около хижа Мазалат, където около огъня си поговорихме и се посмяхме малко. В четвъртък пристигнахме в подножието на връх Ботев, до кравите, които цяла нощ звъняха със своите камбани. В петък най-накрая стигнахме до върха. Всички бяхме доволни, защото след много усилия, постигнахме целта си. Приятно беше, че се запознахме с други хора, които имаха същата цел. Оттам, започна завръщането. След почти три часа на слизане по малко труден път, пристигнахме до Хижа Рай, където спахме, въпреки че имаше силен вятър през цялата нощ и палатките ,,танцуваха”. В събота, последния ден, обядвахме до реката, близо до Еко пътеката. След това ходихме в манастира Рождество Богородично, където се молихме и благодарихме на Бог за неговото участие в целия поход. В град Калофер автобусът ни изчака, за да отидем до Казанлък. Общо пътувахме около 65 км. Всеки ден от похода беше много приятен, с хубаво време и въпреки умората, почувствахме радостта да сме заедно.| Брандон Хомеро Фигера Гонзалез