“Като за начало бих започнала със седмицата преди срещата, отброявах дните. Когато стана петък още повече нямах търпение да се видим. По пътя за Казанлък си мислехме колко ще е забавно и колко нови спомени ни чакат. С пристигането вече знаех, че започва забавата, разнообразието. Най-накрая пак бяхме заедно. Началото на тази среща за всички до някаква степен беше странно и се държахме малко отдръпната един от друг, но след това започнахме да се смеем, да играем, да създаваме нови спомени. Петъкът приключи бързо. В събота сутринта вече всички бяхме с нови сили. Започнахме с хубава сутрешна молитва, след това имаше беседи, които бяха доста интересни за мен, имаше доста важни неща, които научих. След това някои от нас представиха игрите си. Бяха интересни и бих ги използвала за някой лагер. Етапната игра беше нещото, с което ще запомня тази среща. От самото начало всички се чудихме каква ли ще е, какво ще трябва да правим. Когато ни разкриха каква всъщност ще е тя, всички бяхме доста изненадани, защото беше представена по интересен начин. Самата игра беше доста изморителна, но и доста интересна. Когато се прибрахме желаехме само две неща – почивка и душ. След това продължихме с игрите на билярд и джаги. Имахме хубава вечерна молитва и думичка за лека нощ представена по интересен начин от сестрата и част от аниматорите. В неделя, както на всички срещи бяхме доста тъжни, че ще се видим пак чак след няколко месеца. Но като цяло срещата мина много добре с невероятни нови спомени и прекрасни преживявания.”
Анна-Мария
