“Началото на зимата настъпи, но не усетихме студа, защото енергията и щастието на бъдещите аниматори ни държаха топли във всеки момент. Групата е още по-сплотена, успяват да общуват един с друг без да има негативни емоции или нападки. Харесвам още и ангажираността на голяма част от младежите и тяхното желание да бъдат част от семейството на салезианите. Смятам, че осъзнават тяхното развитие от деца към младежи и се сблъскват с проблеми, типични за аниматорите. Пример е етапната игра, в която те не разбраха, че сами трябва да достигнат до изводи, чрез които ще спечелят. Въпреки това се справиха изненадващо бързо. Според мен те се подценяват и имат още малко време да осъзнаят своята роля в това християнско семейство. Проявиха креативност в организацията на молитвите и това си пролича в оценяването им на срещата. Освен беседите, които винаги са различни като тема, но еднакви по структура (обикновено), имаше и много хубави, оригинални моменти. Пример е споделянето на преживяването им на лагерите като аниматори за първа година и впечатленията, които са добили. Това беше градивно, защото се отговаряше на конкретни въпроси, които се отнасяха към отношението им към участниците в лагерите. Цялостно групата е сплотена, без да има отхвърлено дете. Единствено е нужно малко повече старание да се изслушват един друг, което не е поради безразличие към мнението на другия, а по-скоро от желанието им да се изявят.”
Пепи, член на екипа на организаторите
