“От 29.11 до 1.12 се проведе среща на аниматорите. За някои това беше поредната подобна среща, за други – среща с приятели, а за мен – това беше нещо ново, от което, се надявам, ще излезе нещо хубаво. Няма да разказвам като летописец с дълг към истината и перото, а по-скоро като участник в действия или в случая – поредица от действия, които са ме впечатлили и с най-искрено намерение да споделя тези си преживявания с читателите на този труд, аз ще им разкажа точно това, което усещам в момента на писане на това четиво. На първо място новите приятели, с които се срещнах, и надявам се, че за по-дълго ще останат в живота ми не само като добри познати или бъдещи колеги, а по-скоро като близки приятели. Следват игрите, в които участвахме заедно, и в които се наблюдавахме взаимно. Мисля, че освен потвърждение за добрите намерения на човека отсреща, доставиха също и добри моменти заедно, които биха останали в нашите спомени за дълго. Впечатли ме и за мене новото място (Казанлък), на което тичахме и се забавлявахме заедно, и на което ново място аз усетих пулсациите но този град, в сърцето на България. На последно място бих поставил края на това духовно и морално пътуване не защото желаех да си тръгна към родното място – напротив, но знаех, че след този край ще има и ново начало, в което ново начало ще срещна същите хора, може би дори и други, за което се надявам, но най-вече се надявам на нови спомени и приятни изживявания, които силно да топлят сърцата ни в зимните студове, и с които, надявам се – ще бъда запомнен от околните. А тях – винаги в душата си ще нося аз.” Петър