Аз и кръстът, аз и възкресението
“Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Йоан 3,16)
Може би много пъти сме чули, че Исус Христос е умрял на кръста заради нас, за да ни спаси. Когато го кажем така на бързо, въпреки че е истина, можем да не усетим колко много Исус Христос е понесъл заради нас, заради мене. Евангелието не съобщава подробно за смъртта на любимия ни Исус, но ни информира напълно достатъчно, за да се сетим колко трудно му е било. Когато четем внимателно, ще забележим, че по пътя към разпъването Му, няколко пъти падал на земята, бил толкова уморен и унищожен от бичуването, че трябвало да му помогнат да носи кръста си… Но Исус не спирал! Не се отказвал! Защо ли? Защото обичал теб и мен и постоянно ни обича. Там можем да намерим ключа към решението на загадката. Когато вече не можел да върви, си помислил за нас и не можел да спре. Също като майка, която става всяка сутрин (и без значение дали й се иска или не), за да подготви закуската на детето си. Защо? Отговорът е ясен. Става и се грижи за детето си, понеже го обича и не може да го остави. Същото е с Исус Христос. Върви, въпреки че не може повече, въпреки че е в края на силите си – не спира да върви. Винаги, когато идва криза, си спомня за нас, за това, че не може да ни остави в бедствените положения в живота ни без Бог, без любов, в греха – и продължава. Какво доказателство за любовта още искам? Не я ли виждам? Не виждам ли, че е искрена? Така ние черпим от любовта на Господа и я предаваме на другите. Истинска любов без жертви и трудности няма. Затова също и в своя живот преживяваме трудности. Тях можем да наречем кръст. Но кръстът е много тежък и ние губим кураж да го носим, ако нямаме никого (личността), заради когото сме готови да го носим. Исус посочи пътя! Имам ли кураж да вървя по него? Зная, че в края на пътя ще възкръсна, също както Исус Христос възкръснал. Ще получа нов и съвършен живот и ще бъда с Бог завинаги, но не така, както можем да си го представим, понеже “каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.” (1 Кор. 2,9)
