Скъпи приятели,
oсновните колони, които крепят семейството, са споделяне, търпеливост, приемане и прошка. Дон Боско бил много практичен човек и винаги припомнял конкретни неща за подобрение. Много ме впечатли книгата на Бруно Фереро “Възпитавай като Дон Боско”. Тук са събрани 10 малки стъпки за да расте семейното помирение.
“Трудно е да се забрави за несправедливо обвинение, за неправда, но можем да придобиваме умение да прощаваме. Пробвайте тези малки стъпки на семейно помирение:
1. Да приемем, че сме различни. В семейството всеки е различен, оригинален. Понякога трудно приемаме различията, искаме всички да са еднакви, да са като нас. С уважение трябва да гледаме желанието на хората около нас. Трябва да възприемаме знаците, с които ни показват любовта си.
2. Като основа на семейството си да направим “договор”. Да не си причиняваме болка умишлено.
3. Да наблюдаваме от позитивна гледна точка. Караниците често могат да унищожат най-красивите неща от семейния живот. Да не се притесняваме за дреболии.
4. Любовта расте чрез дребни прошки. Да стане навик да прощаваме малки и по-големи пречки. Да сме великодушни.
5. Да приказваме заедно, да обясняваме. Прошката е по-лесна, когато има комуникация. За прошка трябва да се моли откровено, искрено. Не се колебайте да правите първа крачка. За да простим и да получим прошка, трябва да знаем тези думи: “Можеш ли да ми простиш?”, “Нараних ли те?”, “Бях нервен”, “Не бях прав”. Тези думи докосват сърцето и правят чудеса.
6. Да си признаем, че сме наранили някого. Този, който е обиден, има нужда да разбере, че признаваме грешката си. Важно е да търсим истината, да открием собствените грешки и смирено да ги признаваме.
7. Прошката има нужда от време. Ядосаният човек има нужда от време, размишление и молитва. Някои забравят упреците, а други постоянно ги имат в съзнанието си.
8. Пробвайте да водите преговори. Да търсим решението по среден път. Всеки трябва да разбере чувствата от другата страна. Да погледнем от неговата гледна точка.
9. Помирение. Прошката не значи помирение, но е път към него. Прошката връща доверието. Започвам “както преди”. Означава промяна. Ако молим за прошка, това е искрен знак да не повтаряме същите грешки.
10. Съвършената прошка е нещо Божествено. Можем да я научим само от Господа. Християнинът не казва “вярвам в грях”, но “в опрощение на греховете”. Това опрощение, което получава при Светата изповед е нова свобода и скъсва веригата на греха. Исус в невероятно мъчение и страдание забравил себе си и простил на враговете си.
Прошката е най-голямата милост. Една вечерна молитва е възможност за взаимна прошка. Да обичаш значи да кажеш заедно с другите “Отче наш”. Нито един съпружески съюз не може да съществува без прошка.”
Призовавам ви, да си изберем едно от тези неща, и да започнем с промяната, веднага!
