„Какво ме впечатли на тeзи духовни упражнения за аниматори?
На този курс преживяхме духовни упражнения в постно време. Най-важното, което разбрах е, че ние трябва да растем във вярата и да се опитаме да я предадем на нашите деца. Да се стараем да бъдем добри, търпеливи, толерантни и най-важното да прощаваме грешките на ближния си не само през постното време, защото всеки греши. Като цяло, самият Аниматорски курс ще ми е полезен и занапред, защото съм студентка в РУ „Ангел Кънчев“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. За съжаление в училище не се изучава религия. През тези дни огромно впечатление ми направиха беседите за любовта и зрялостта. Когато сме малки ние не можем да поемем отговорност за себе си. Незрелият човек, когато има неуспехи обвинява другите за това – че не е успял да постигне нещо, без да осъзнава, че след време обвиненията ще повлияят зле на отношенията между хората.
Зрелият човек си поставя цели в живота и ги постига, човек става зрял на определена възраст от живота си. Той е готов да поеме отговорност за себе си и околните. Другата беседа, която ми направи силно впечатление, това беше темата за любовта между двама души. В една част от беседата намерих себе си, научих се как бих могла да постъпвам правилно, за да не бъда наранявана и да не наранявам човека до себе си. За мен Кръстният път, на който присъствах беше нестандартен, но и много интересен, защото всеки един от нас нарисува и изказа своя лична мисъл, в зависимост от темата. Филмът, който гледахме на финала на аниматорския курс – „Божият брус“ ни помогна да разберем, че Господ бди нас в добро и зло, а и ни замисли за близките ни в живота хора и моментите, е които ги нараняваме – без да имат вина.“ Кристина