Аниматорски курс А7
Няколко дни преди да настъпи астрономическата пролет аниматорите от курс А се събраха в гр.София, за да проведат един от последните си курсове.
Срещата започна в събота сутринта с молитва много подходяща за постното време преди Великден.Пред олтара бяха поставени пирони.Отец Петър Цвъркал ,който водеше молитвата обясни, че тези пирони са символ на нашите грехове и подобно на тях трябва да ги носим.През целия съботен ден ние трябваше да сме неразделни с пироните.
След молитва се събрахме за закуска. Последва беседа на тема „Духовното ръководство – какво да следим при възпитаването на деца и младежи”. Суреш бе подготвил раздвижваща и много забавна игра с цифри. Преди обяд о.Петър Цвъркал изнесе още една беседа на тема „Етика”.
Следобеда прекарахме в Южния парк, играхме много интересна игра. Запознахме се с един алпинист, който бе изкачил вр.Еверест. Благодарение на доброволката Маркета,която го интервюираше,разбрахме каква е целта на играта, а именно да изкачим едни от най-високите върхове в света.
Но човечето, покорило най-високия връх в света, ни обясни,че да бъдеш алпинист е рисковано. За наша безопастност ни бяха раздадени барометри, които определяха дали времето позволява да бъдат покорени тези върхове.
Освен, че бе интересна и полезна за аниматорството ни, играта ни научи на това, че животът е непредвидим, а за да преминваш през житейските изпитанията, трябва да си постоянен, упорит и внимателен. Раздвижихме телата си и сега бе време да се погрижим и за душата си. Ето защо о.Ярослав изнесе последната лекция.
В края на деня се отслужи божествена литургия. Разсъждавахме над евангелието за разслабения човек, чиято вяра го е спасила. И така завъшекът на деня наближаваше, но забавлението тепърва предстоеше. Имахме невероятен повод да празнуваме. Една от аниматорките – Маги – навършваше пълнолетие. Фокусникът Андрей се погрижи да изненада Маги с невероятни фокуси, а свещениците и ние, аниматорите, й поднесохме подаръци и торта. Забавлявахме се, искрено се смяхме, танцувахме и пяхме. Потопени в магията на прекрасната обстановка, някои от нас се отделиха от пирончетата си.
С усмивка на лице се събрахме в параклиса за молитва. Прочетохме и успяхме да видим кръстния път, който докосна сърцата ни и ни накара да се замислим. Молитвата завърши о.Петър Цвъркал, който обясни същността на носенето на пироните през целия ден.Подобно на греховете с пироните ни бе трудно да се примирим и да ги носим в началото. В последствие обаче привикнахме. Така е и с нашите грехове, с течение на времето ги приемаме за нещо нормално. За да сме целоустремени към изкуплението на греховете ни , ние не бива да привикваме с тях. Накрая всеки имаше възможност да забие своя пирон на дървен кръст, поствен пред олтара.
В неделя сутринта се проведе празнична литургия,след което имахме среща за летните лагери.Така завърши този незабравим уикенд. Благодарности към домакините от София, свещениците и аниматорите, които се погрижиха за приятната обстановка и хубавото ни прекарване.
Лиана
