От 5 до 15 юли 2010г. отците Салезиани за поредна година организираха летен лагер за момчетата от цяла България.
10-дневният лагер се проведе в хижа “Кокалско”, която се намира в красивия Етрополски Балкан.
Това, което събра отците, аниматорите и момчетата беше темата на лагера, която бе „Стани известен завинаги!”. Мотото на лагера бяха перифразирани думи на св.Доменик Савио „Стани светец завинаги!”. Когато Доменик срещнал Дон Боско бил силно впечатлен от него. След време Дон Боско дал съвет на малкия светец как може да стане светец само, спазвайки 3 правила в неговия живот, за да достигне небето: да бъде весел, да помага на ближния и да изпълнява задълженията си усърдно.
Точно това се опитвахме да правим и по време на лагера, а също така и да се научим да правим занапред. Това ставаше чрез етапната игра, която ни запзна със живота на младия светец.
Целта на момчетата, които бяха разделени на отбори беше да достигнат небето с помощта на стълбата, за която всеки ден печелеха стъпалата й от етапната игра.
Освен с етапната игра денят ни беше запълнен с други различни и интересни игри, време за почивка(в което най-често се играеха игри J), време за литургия, теми, които отците и аниматорите водеха. По време на темите говорехме за Изповедта и Причастието, Греха, Приятелството с Дева Мария и Исус, Беднотата, Апостолство, Грижата за ближния, Светостта, Молитвата – разговор с Бог. Имахме и еднодневен поход с раници в околността. Винаги денят завършваше с думичка за лека нощ – една хубава салезианска традиция.
По време на лагера момчетата в различна част от деня трябваше да намират част от пъзел с лика на св.Доменик Савио, който пъзел по време последната ни обща литургия беше напълно сглобен с помощта на отец Ярослав, който проповядваше за нас.
И така в края на лагера, след като в етапната игра пекохме безквасен хляб на огън, изработвахме различни предмети от дърво с инструменти, тичахме, играхме логически игри и се ориентирахме с компас момчетата успяха да съберат всички 10 стъпала от стълбата до небето.
Дойде и последният ден преди да приключи лагера, в който с помощта на стълбата трябваше да намерим земното съкровище и да разберем за истинското съкровище, което ни очаква на небето. В сандъка със съкровището за всеки имаше лакомства и книга за живота на св. Доменик Савио.
На 15 юли трябваше да се сбогуваме един с друг до другата година и следващия лагер. Всеки се качи в колите и отпътува за своя дом с голяма благодарност към Салезианите за това, което правят за нас .
