Лежали двама човека ш една малка стая в болница, където имало само един прозорец. Само един от двамата могъл да гледа от него, какво се случва навън. Този, който виждал, разказвал на колега всичко интересно случващо се навън. Разказвал за деца, как си играят в парка, за влюбените двойки разхождащи се щастливо из парка, за майки с колички, за езерцето с патици и лебеди, за катеричка, която токущо изпуснала шишарка, за двама младежи, които си играели до езерото и как единия паднал вътре. Всичко, което се случвало от вън споделял този пациент със своя колега, който нямал възмовност да гледа от прозореца.
В един момент този колега, който нищо не можел да гледа от прозореца, започнал да завижда на колегата. Изведнъж му се струвало несправедливо той само да слуша а другия да може да гледа навън. През следващата нощ този разказвач започнал да се задушава и искал да извика медицинска сестра. Не можел да стигне до копчето, за да позвъни на медицинска сестра. Другия, който лежал до него, се правил, че спи, но скришом наблюдавал всичко. Сутрин намерили разказвача мъртъв в леглото си. Задушил се. След като са го изнесли навън, другия пациент, който досега не можел да гледа от прозореца, помолил медицинската сестра да го премести на другото легло, където бил разказвача, за да може да гледа от прозореца. След като са го преместили, той погледна от прозореца, но видял само една стена от съседната къща. Всичко което разказвал разказвача си го бил измислил, само за да развлече болния колега. От любов към ближния се правил, че вижда много неща в парка а той нищо не виждал.
Колко често в живота ни се струват нещата, които притежава някой друг по-хубави. GSM на съученика бил по-лъскав от моят, колата на комшията по-бърза от моята, жената на приятеля по атрактивна от моята. Да не забравяме че така се заражда завистта. Тя може да зароби сърцето ни до унищожаване или до убийство. Затова трябва да контролираме своите мисли и желания. .. И да погледнем на своите неща през очите на комшията…
