Веднъж живял един алхимик, който цял живот търсил камък на мъдреците, който можел да направи от обикновено желязо злато. „Ще пробвам постепенно един камък след това друг и сигурно ще го намеря.”, казал си алхимик. Той взел една желязна верига и започвал да докосва всичките камъни, които намерил. Той вървял из целият свят и винаги когато забелязал някакъв камък вдигнал го и го докоснал до веригата. Така продължавал цял живот. Години минавали и алхимикът с дълга коса, която побеляла от прах и с тялото което вече било изтощено от вървене и в безнадеждност продължавал да скита и да търси камъкът на мъдреците. Много хора мислили за него че е луд и започнали да му се присмиват. Веднъж дошло при него едно момче и го попитало: „Къде си намерил тази златна верига, която имаш закачена около кръста си?” Алхимик много се учудил и погледнал своята верига, която наистина станала златна и блеснала на мръсните одежди. Много бил изнен
адан, защото не я забелязал и не знаел кога това станало. Той привикнал да събира камъни, с тях да пипа веригата и след това да ги хвърли без да гледа веригата дали станала златна. И така алхимик без да знае намерил камъка на мъдреците и го хвърлил.
Един човек който умирал казал следните думи: Сега в момента когато умирам забелязах, че имам празни ръце. Защо някой неща разбираме в момента когато не можем да ги променим.
Пожелавам ви за да не сте като този алхимик в приказката, който въпреки че намерил камъка на мъдреците го хвърлил и да повярвате, че Исус наистина е живия хляб, който иска да ни помага да сме щастливи тука на земята и веднъж в небето.
