От 4 до 6 юни се проведе втора поредна среща от курса за аниматори, които започнахме тази година. Център на нашата среща отново бе най – благоуханният град, градът на розите Казанлък. Тази среща съвпадна и с един от най – тачените сред казанлъчени празници, празникът на розата. След като имамхме възможността да се порадваме на красивия спектакъл, свързан с коронацията на новата царица роза се събрахме за да започнем със същността на нашата среща. Основната тема на този курс беше човекът и неговата душевност. Срещата започна по най – добрия начин запознавайки ни с Мото на 2006г. от главния настоятел на Салезианите на Дон Боско Дон Паснал Чавез. Основната тема на мото 2006 е семеството люлката на обичта и живота. Благодариние на него ние се запознахме още по добре с образа на мама Маргарита . Първата съветничка 
на дон Боско. Запознахме се по- обстойно с характеристиката и харизмата на салезианското семейство, със службата, която салезианите предлагат в един по – широк план за загриженост, които църквата предлага за семействата.
`Съботният ден започна с размишление върху светото евангелие и върху това как може да размишляваме сами. След което последва беседа на тема “ Психологичиски анализ на св. Йоан Боско. В нея отец Ярослав ни разказа по- подробно за младите години на дон Боско. За огромната роля, която майка му оказва при неговото развитие след смъртта на баща му. За дон Калосо първият истински баща на Дон Боско. За неговите студентски години и 
чувствата , които изпитва докато живее в семенарията. За бащанските отношения, които той проявава към своити момчета впоследствие и за педагогиката му като цяло. След края на тази беседа имахме възможносста да направим интересни колажи от различни изображение, които да говорят за нас самите, за това което усещаме, харесваме, и искаме от живота си. След това последва още една беседа изнесена ни от Марина Грозданова свързана със възрастовата психология и влиянието на околната среда. Няма аниматорска среща, която да протече без някаква игра тази среща не беши изключение. Играта се казваше:” Построй камбанария”, и освен че ни накара да се забавляваме искрено ни и научи как да работим по- добре в екип.Беседите, които ни бяха изнесени в оставащото време ни запознаха по обстойно с психологията на личността, духовния живот и тайнството покаяние, както и с това как да се грижим за хигиената на нашата душа.
Фактът че през тези два дни бяхме заедно, общувахме помежду си и говорихме за нещата, които искаме да постигнем като бъдещи аниматори ни ни помогна да опознаем не само другите по добре а и нас самите. Вярвам в че Бог е с нас именно в моменти, като тези моменти в които всички сме заедно.
Петя 🙂
