Когато казваме „да”…
В дните от 14 до 16 май се състояха духовни упражнения в гр. Раковски, които бяха продължение на миналата среща в Белене и Казанлък. Размишленията и беседите бяха върху темата за призванието.
Срещата започна на 14-ти следобяда, след като всички бяхме настанени при Отците Конвентуалци. Още същата вечер имахме възможност да гледаме филм, който беше много добре изразяващ отношението човек-Бог и това как ние всячески се опитваме да избягаме от призванието си, но в крайна сметка Бог ни помага да го приемем и отговорим с „да”. На следващия ден имахме възможност да чуем три беседи на тема „Въведение в разпознаване на призванието”, „П
ът към решението” и „Борба на Яков с ангела”, които съответно бяха водени от отец Сречко, отец Евгени и отец Петър Цвркал. Имаше и размишления от отец Енцо. Вечерта се разпределихме за целонощно Обожаване. Така не оставихме Исус сам в църквата.
Мисля, че всички се върнахме различни от там. За мен тази среща беше много полезна за вътрешния ми духовен живот. Понякога е важно да се спрем по пътя си, да се огледаме, да си поемем дъх и след това да продължим. Това беше за мен тази среща – да се поогледам в себе си и да си поема дъх. Никога не е лесно да разберем каквото и да е, но още по-малко Божията воля. Беседите, които можахме да чуем със сигурност са полезни за нас и всеки е запазил в себе си онези неща, които най-много са се докоснали до него. Трудно е да м
ислим за призванието си, защото отговорите, които ще последват от тях са трудни. Но когато усетим онова, за което сме призвани, можем да го последваме, защото Бог винаги дава сили за това.
Тази среща мисля, че ни направи поне малко по-пораснали. Сега имаме сили да продължим в житейския си път и да не спираме търсенето.
Радосвета от Белене
