30. април 2010 – петък / Лиана и Маги
Сутринта,докато пътувахме през Унгария,по време на една от почивките ни,Тони съобщи хубавата новина,че е станала леля,а Андрей-чичо.За да отпразнуваме рождението на малкия Ники,ние изиграхме едно българско хоро и развяхме трибагреника.Щастливи се отправихме към Братислава,където се насладихме на живописните улици и заблежителности на Словашката столица.След това отпътувахме към Велехрад,където множество хора се бяха събрали да почетат паметта на кардинал Шпидлик.Вече в края на деня,уморени,но доволни тръгнахме към чешката столица-Прага.
1. май 2010 – събота / Лиана и Маги
Първата нощ, през която спахме в Прага беше много хубаво. Момчетата, заедно с о. Ярослав, се настаниха в квартал Долни Почернице, където бяха посрещнати гостоприемно от отци Салезиани. Аниматорките пък бяхме в един от най-хубавите квартали на Чехия, където милото шестчленно семейство, скоро седмечленно семейство на о. Георги ни посрещна.
На следващия ден ободрени и доволни се отправихме към централната част на Прага. Освен, че се разхождахме из живописните Пражки улици, успяхме и да се повозим на чешко метро. Посетихме една от най-красивите катедрали в Прага-катедралата „Св.Вит”. Видяхме къщата на президента и още много забележите
лности. След това прекархме няколко незабравими часа в къщата на епископите, а от покрива на този епископски дом се наслаждавахме на панорамната гледка на Прага, наблюдавахме няколко сватби и смяната на държавните служители-караулите.
Накрая на хубавия ден се прибрахме в една от енорийските къщи на салезианите в Прага, където вечеряхме и се посмяхме заедно.
2. май 2010 – неделя / Лиана и Маги
Този прекрасен ден започна с Божествена неделна литургия в църквата „Св.Тереза” на Салезианите в Прага.Бяхме възхитени от веселото настроение,за което се грижеха както Салезианите,така и музикалният оркестър.След литургията се срещнахме с една чешка доброволка-Маркета,която помагаше за нашите летни лагери през 2008г.
След Божествената литургия гостоприемните Салезиани ни разходиха из своя Слезиански дом.Впечталени бяхме от множеството интересни неща,които видяхме там.Посетихме музея на бирата.След обширната разходка там се спряхме за молива в един параклис,в който в последствие разбрахме ,че иконите са рисувани от българка.Оставаха ни броени часове в Прага.Бяхме поканени на тържествен неделен обяд и също сключихме договор с един салезиански готвач,който обеща да готви на летния лагер за момичета.
Добре нахранени,отпътувахме за Брно,където о.Павел заедно с Фанда,чешки доброволец,който беше цели две години цели 2 години в България,ни очакваха.Запознахме се и със сестра Салезианка,която любезно ни разходи из къщата на сестрите Салезианки в Брно.
Денят ни завърши в къща на Салезиани в Острава,където и пренощувахме.
3. май 2010 – понеделник / Пикси
Събудихме се в Острава, малко след което разбрахме, че всъщност предишната вечер топла вода Е ИМАЛО, а мъките и клетвите са били напразни. Така, изненадани и неизкъпани продължихме към с. Болеслав, Полша, където на 14.12.1869г. е бил роден дон Игнат Стухли. Присъствахме на служба в местната църква и бяхме топло посрещнати от отец … и жители на града. Заедно посетихме монумент, отбелязващ родилното място на дон Стухли, а от. Павел ни разказа повече за детството и ранните му години. Посещението ни продължи с покана за обяд в кметската сграда в селото, а на масата бяха сервирани чудесни гозби, които усмихнати лели ни бяха приготвили с много старание. По време на обяда се пяха български, чешки и полски песни, раздаваха се шоколади, вина, картички и прегръдки. 
Следващата ни спирка беше църква в селцето Пищ (Чехия), единствената на разстояние 4 км от родния град на дон Стухли, до която той е вървял пеш всяка седмица. Там някои от нас имаха честта да се возят в местна количка за строителни материали.
След като вървяхме по пътя на призванието на дон Стухли, се отправихме към тези на нашите мили салезиани, отвели ни в Худоньовице, където пренощувахме в сградата на бивш новициат, построен по спешност след Втората световна война – трима от неговите горди възпитаници, от. Георги, от. Яромир и от. Петр се върнаха към спомените от младите си години, отлетели толкова отдавна. J Мястото беше чудесно – имаше въжени люлки, на които отдадохме нужното внимание, обширни зелени площи и миризма на топла хижа. Успяхме да приготвим вечеря, а след това обиколихме селцето, за да видим църквата там и да изпием по пиво в местната кръчма. След като се прибрахме беше време за лягане. Със сешоара на някоя от нас успяхме да направим късо съединение, което ни потопи в пълен мрак, и дойде точно навреме, за да се отдадем на сън и да съберем нови сили за пътуването ни до Оломоуц на следващия ден.
4. май 2010 – вторник / Роси
След прекрасната вечер и кратката нощ, прекарани в бившия новициат на салезианите в Ходоньовице, рано сутринта се отправихме за едно от трите най-известни светилища в Чехия – Свати Копечек ( Светия хълм ), където се издига величествената базилика, посветена на Света Богородица, място, което отец Игнац Стухли е посещавал често като поклонник. Именно там е разбрал, че призванието му е да посвети живота си на Бог и спасението на младежите.
По пътя преди Свати Копечек се отбихме в красивия град Оломоуц, където разгледахме огромната катедрала „ Свети Вацлав” и центъра на града с неговите забележителности. Дъждът ни следваше почти навсякъде, но не можеше да ни откаже от заветната цел – хълма, където ни чакаше Света Богородица. Отец Павел Чап беше уговорил да служим литургия по източен обряд в същата тази църква, която папа Йоан Павел Втори е посетил през 1995 г. След литургията се отправихме към най-близкото ресторантче, за да се стоплим с вкусна чешка „поливка” (супа на чешки).
Отново потеглихме на път, вече към Фрищак, мястото, от където отец Игнац е започнал голямото си дело за младежите. Фрищак е и родното място на нашия приятел Павел Осоха, който беше доброволец в България две години и който ни чакаше сега там.
Щяхме да разберем повече неща за изграждането на центъра и сградата във Фрищак на другия ден. Сега трябваше да потегляме за село Лидечко, родното село на отец Яромир, където ни очакваха неговите родители и хората от селото.
Имаше организира среща-разговор в местната църква, където в кратки презентации представихме нас аниматорите и дейностите на отците салезиани в България. Бяхме посрещнати изключително мило и топло от местния детски хор, който ни поздрави с много весели песни, които веднага ни станаха любими. Ние на свой ред също изпяхме няколко български песни.
След срещата, която продължи около час и половина ни чакаше вечеря в родната къща на отец Яромир с неговото семейство и приятели, незабравима вечеря, която мина в атмосфера на много песни, усмивки и нови запознанства. Имахме възможност да видим и малкия Франтишек- племенникът на отец Яромир, чието рождение празнувахме отново заедно и на път миналата година в Италия
.
Сърдечно благодарим на жителите на село Лидечко и семейството на отец Яромир за цялата грижа и внимание към нас- за прекрасните подаръци от кмета на Лидечко, за дисковете, подарени от детския хор, които песни, вече към края на пътуването ни, знаехме почти наизуст, за вкусните сладки и хлебчета, изпечени специално за нас с много обич от хлебаря на селото, за неуморното внимание и грижа към всички нас от семейството на отец Яромир.
Започнахме пътуването си в Чехия с погребението на великия кардинал Томаш Шпиглик, който е казал, че „Животът е среща с приятели”.
Да, животът наистина е прекрасен, когато е живян и споделен с истински приятели, приятели, които свързва най-вече вярата в нашия Бог Исус Христос. Пред това приятелство не съществуват никакви бариери – нито тези на езика, нито тези на различието или разстоянието. Именно това приятелство чувствахме във всичките ни срещи в Чехия.
Бог да ви благослови, чешки приятели. До нови срещи!
5. май 2010 – сряда / Петя
Денят във Фриштак започна с облачно и дъждовно време. По програма имахме интересна тема за живота на дон Игнац Стухли и дон Михал Руа, водена от о. Павел. След нея посетихме гроба на дон Стухли, (който се намира във Фриштак), където се помолихме заедно за делото на салезианите.
Отпътувахме към Луков, където разгледахме дом за възрастни хора, в които преди много години е живял самият дон Стухли. Този дом определено ни възхити! Никога досега, никой от нас не бе предполагал, че в света съществува място, където с толкова обич и уважение някой се грижи за възрастните хора. Изглежда често забравяме за тях… а от любов се нуждаем винаги, на всяка възраст…
Следобедът продължи с посещение на архиепископската гимназията в Кромнериж. Много мили хора ни я показаха и разведоха навсякъде в нея. Там направихме и презентация за дейността на салезианите в България и за нас, аниматорите. След кр
атка почерпка се запътихме към Злин, където в центъра на салезианите имахме литургия. Вечерта разгледахме самия център, който ни впечетли с уникалния си замисъл. Видяхме много снимки от различните срещи, които организират салезианите там. Разбира се, за пореден път се изпълнихме с възхищение от това, което Бог прави чрез тях.
Пренущувахме в енорийската къща на салезианите в Фрищак.
6. май 2010 – четвртък / Андрей
На 06.05.2010г. се събудихме в малкия град Фрищак, където дон Игнац Стухли е започнал чешкото Салезианско дело.
Имахме кратка закуска, след което потеглихме към светилището на Дева Мария в Хостин. Това светилище е било издигнато в чест на Дева Мария, защото преди години точно там се явила и спасила местното население от нападението на татарите. Изпратила гръмотевици върху палатките на татарите и те били принудени да отстъпят.
След като разгледахме катедралата започнахме да молим броеница по красивия кръстен път в близост до катедралата.
Последва свободно време, в което успяхме да си купим картички, броеници, икони и др.
Обядвахме вкусен чешки обяд с местни ястия в близкия ресторант.
Време беше да потеглим към Велехрад за свет
ата Литургия. Успяхме да се поклоним на починалия кард. Шпидлик в един от параклисите на катедралата. Последва литургия в друг параклис, където папа Йоан Павел 2 преди време е поискал да остане насаме и да се помоли.
След литургията потеглихме за град Бърно, където ра
згледахме един от центровете на отците Салезиани за работа с деца.
За финал на деня имаше нощно светлинно шоу с жонглиране на огнени топки и кегли от аниматорите Жоро, Андрей и доброволеца Лукаш.
Преди да затворим очи се събрахме за вечерна молитва
7. май 2010 – петък / Лияна
Вечерта в Четвъртък пристигнахме в Бърно,където един висок салезианин,о.Павел ни посрещна.В салезианския център ни чакаше и нашият приятел Михал ,с който минала година в Италия прекарахме няколко дни заедно.
На сутринта,в Петък,отслужихме Св.Литургияв параклиса в салезианския център.След това приготвихме багажите и се отправихме към Бърно Лишен,където се строи нов салезиански център.Бяхме впечатлени от всичко,което видяхме там,но най-много от стената за катерене,където някои от нас за първи път изпробваха този вид екстремен спорт.На обяд се срещнахме с о.Франтишек центъра на Бърно.Той ни 
заведе в един прекрасен ресторант.Беше изключително мило от негова страна.
След това ни разходи из красивите улици на Бърно и ни показа църквата,в която е свещеник „Св. Дева Мария“,построена през 17век.Разказа ни кратка история на църквата и след това добави,че в момента божият храм с епосещава предимно от студенти,за които с еотслужват литургии.
След като разгледахме църквата на Йезуитите,ордена от който беше о.Франтишек,имахме няколко часа,за да рагледаме красивия град и да напазаруваме.
В края на деня,уморени,но много щастливи от преживяното през изминалите дни,отпътувахме за България.
Това беше последната нощ,която прекарахме заедно.Бяхме тъжни от раздялата,но както е казал един велик човек „Трябва да се разделим,за да се срещнем отново,защото животът е среща с приятелите!“.
