Размишление върху евангелието според Йоан 21, 1-19
Този път искам да ви поканя заедно да размишляваме върху един от великденските откъси от евангелието. Надявам се да се срещнете с Възкръсналия…
Първо си прочетете откъс Йоан 21, 1-19. След това можете да продължите да четете размишлението.
Исус Христос за трети път се явил на своите ученици. Колко ученика са споменати в начало на днешния откъс? Седем. Това означава пълнота. Те са представители на първата църква начело с апостол Петър. Апостол Петър все още нямал възможност да се извини лично на Исус затова, че три пъти се отказал от Него. Също и другите ученици, които се разпръснали след разпъването усещат срам в сърцата си. Все още живеят в греха. Може би затова отиват да ловят риба през ноща. Това е много символично. Ноща е символ на греха. Там където липсва светлина цари греха. И ние, когато сгрешим искаме другите хора да не разберат за нашия грях. Срам ни е. Подобно и апостол Петър отива на море да лови. Също и морето е символ на смъртта, защото евреите смятали, че властите на смъртта живеят в морето. Тъма и море. Две тъмни неща.
Свети Петър казва на другарите: „Отивам да ловя риба.” От професионална гледна точка Петър знае, че риба най добре се лови през ноща. Може би се отразява и обещанието на Исус, което дал на апостол Петър: „Отсега ще те направя рибар на човеците.” Петър отива да лови. Но виждаме, че иска само със собствените си сили да лови. Без Исус, без светлина. Разчита на своите качества. И другите ученици отиват с него. Те показват, че първите християни са били единни. Не са се цепили. Но виждаме, че без Исус не може да се постигне нищо. Риболова символично показва проповядването на Божието слово. Но без Христа нищо няма да стане. Особено когато човек живее в греха. Свети евангелист Йоан перфектно показва в какво разположение са били апостолите. Нощ, тъмнина, море, грях…. колко отчайващо, нали?
Няколко въпроса към мене самия. Какво е моето отношение към Бога? Кой е наистина в центъра? Аз или Бог. Мнението на другите е за мене по-важно, отколкото мнението на Бога?
След неуспешна нощ на разсъмване се явява Исус. Той е истинската светлина. Учениците не познават Исус, защото все още живеят в греха. Но поне искрено си признават, че нищо не са хванали. Те могли да отговорят със следните думи на Исус: „Какво ти пука, колко риба хванахме.” Колко често ние, когато нещо не сме направили както трябва или забравихме да изпълним обещаното, много ни е неприятно някой да пита затова и често веднага избухваме или мълчим. Апостолите си признават, че със собствените сили нищо не са постигнали. И Исус им дава съвет. Един за тях непознат човек дава съвет на апостолите, които бяха прочути като майстори на риболова. Те пак могли да кажат: „Кой си ти, за да ни даваш съвети.” Но послушали Исуса и хвърлили мрежа от дясната страна на кораба. Тяхното смирение им помогнало да уловят толкова риби. Също така и ние, когато сме слаби трябва да позволим на Бога, Той чрез светия Дух, когото приехме при светото кръщение, да действа в нашия живот. Можем да кажем, че в този момент всички се сетили за подобен риболов, който направил Исус, когато ги повикал да станат неговите ученици. Нали се сещате за двата кораба, които били напълнили тогава. И в този момент мрежата се напълнила.
В момента на чудото ученика, когото обичал Исус го разпознава. Свети Петър веднага след като разбрал, че този човек е Исус, се облякъл, защото бил гол. Това ни припомня положението на Адам в рая. Той след като изял забранения плод, какво направил? Скрил се, защото разбрал, че е гол. Греха прави човека гол и затова и апостол Петър се облякъл за да скрие своят грях. По принцип хората се събличат преди да влезнат във водата а свети Петър се облякъл. Странна работа, нали? От друга страна да се хвърли в морето означавало, че вече не можал да издържи нито минута без Христа. Нито минута без да му се извини и без да получи прошка за своето предателство. Затова се хвърля в морето, което означава несигурност. Петър усетил, че щом Исус е близо, нищо не може да му навреди. Ние не знаем какво са говорили двамата, преди да пристигне лодката към брега.
Какво бихме казали ние на Исус ако бихме били сами с Него? Кога за последно седнахме на спокойствие сами с Библия в ръка и поне двайсет минути се вслушали в Божието слово? Кога за последно му се доверихме със всичките си болки и трудности, всички тези моменти, когато се чувствахме сами и неразбрани?
На брега апостолите видяли, че Исус вече подготвил закуска (обяд). След работа са поканени на трапезата. Евхаристия. Благодарение. Едно общение на една маса.
Накрая сме свидетели на един разговор между Исус и апостол Петър. Три пъти се отказал от Исус и три пъти го убеждавал в своята любов към Него. Нека последваме примера на свети Петър и отговрим заедно с него: „Да, Гоподи, ти знаеш, че Те обичам.” Амин.
