В едно село живял един много богат човек.Този човек остарял и нямал никакви роднини. Имал си само няколко приятели с които се събирал. Но по принцип бил затворен и не общителен. Една сутрин из селото се разнесла новина,че този човек е починал.Хората били много любопитни, дали той е оставил някакво завещание, или цялото му имущество ще получи държавата. Почти всички от неговите съселяни са му помагали с нещо и скришно се надявали, че може би ще бъдат споменати в завещанието. Човекът наистина оставил завещание и то не само едно,а две. Колко странно, нали? Върху едното завещание било написано: „Отворете веднага след смъртта ми.” Когато дошъл нотариус отворил завещанието.Прочел го на околостоящите хора. „Желая погребението ми да се състои утре в 3 часа през ноща. Второто ми завещание да бъде прочетено след погребението ми.” На хората разбира се не им се искало да ходят на погребение през ноща. „Ще отида утре през деня на гроба.” Казала една от жените. И другите съгласно кимали. На погребението в три часа през ноща отишли само четирима от най-верните му приятели. След погребението отворили второто завещание, което гласяло: „Моето имущество нека бъде разделено между тези, който са присъствали на погребението ми.„ На другия ден много от съселяните съжалявали, че били толкова мързеливи и не са отишли на погребението…
Исус Христос ни оставил също едно завещание, за което казал: „Това правете за мой спомен.” Нека сме готови да правим жертви, за да можем да черпим от Исусовото завещание. Така ще разберем какво означават следните думи: „Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.” (Йоан 6,54)
