Беше една слънчева събота на Март. Всички ние-аниматори Сот София, Пловдив, Ямбол и Казанлък, заедно с отците Салезиани и техния доброволец-бяхме станали рано, за да се съберем в енорията на отците Успенци в Пловдив. Целта ни беше да посетим курс за указване на първа помощ на деца на 8 и повече години, за да знаем как да реагираме правилно в различни ситуации, които може да възникнат по време на лагера. Курсът се проведе в модерен, добре оборудван център на БЧК. Раздадоха ни се книжки с информация за различните инциденти, превенцията им и действията, които трябва да предприемем, ако все пак се случат. След кратко въведение на лектора, в 10:00 часа започна курсът. Разказаха ни за различните системи в човешкото тяло, какви са стъпките при инцидент, какво да правим конкретно в специфичните случаи. Интересно беше, че всеки получи възможност да упражнява животоспасяващи техники върху манекени. Също така правихме различни превръзки един на друг и по този начин приложихме на практика наученото. Лекцията продължи до 17:30, а в почивката имахме обяд. Завършихме с филм, в който се показваха правилните мерки в различни ситуации-счупване, изгаряне, рани, шок, ухапване, задавяне и още много. След кратък тест, получихме удостоверения, че сме преминали курса успешно. След този ползотворен ден, се прибрахме при гостоприемните отци Даниел, Петър и Луциан, където празнувахме четири рождени дни на отец Георги, отец Яромир, Маги и Деси. Забавлявахме се много, имаше подаръци и торта. След края на програмата отците Салезиани, с изключение на отец Ярослав, трябваше да потеглят към Стара Загора и Казанлък. Завършихме деня с молитва. В Неделя имахме кратка лекция от отец Ярослав за групите, естествената нужда на всеки да се чувства част от дадено общество и как използваме групите в 
нашата работа. В 10:30 бяхме на неделната литургия. С това завърши шестата среща от аниматорския курс. Благодарим на отците Салезиани за възможността и на отците Успенци за гостоприемството. Надяваме се да няма поводи да използваме наученото, но да сме готови да реагираме без паника, ако се наложи.
Христо 🙂
