Известен испански писател Лопе де Вега лежеше на смъртно легло. Неговия живот му се прожектирал като един голям филм: имаше голям успех и през целия живот му ръкопляскали. Повече от хиляда театрални игри бяха представени на хората. Винаги живял заради успехът. Защо тогава на края на живота си не е бил доволен?!
Когато наближила неговата смърт, той всичко си спомнил и изведнъж видял нещата по друг начин. Лекарят, който се грижеше за него, му каза: „Можете да умрете щастлив. Светът няма да Ви забрави никога. Винаги ще Ви смятат за голям човек.” „Господин лекар” отговори умиращия „чак сега разбирам, че пред Господа е голям само този, който има добро и любещо сърце. Какво всичко бих сега жертвал, за да могат всичките ръкопляскания да ги сменя за възможността, да направя поне едно добро дело повече.
Нека и ние живее така, за да в последните минути на нашия живот не съжаляваме. Животът минава като сянка и ако не използваме скъпоценните минути, които Господ ни дава за добро, любов, помирение, покаяние – след известно време може да бъде късно.
