Покрай тържеството на дон Боско бих искал да споделя в своята думичка едно размишление на Терезио Боско за превантивната система.
Целта на визпитателния метод на дон Боско е била: „Добри християни и честни граждани”. На пъръв поглед това изискване не изглежда никак амбициозно.
Съществуват родители, които имат определена визия за своето дете. На ясно са какъв статус трябва да придобие тяхното дете, колко да бъде красиво, мъдро, с какви спортни умения, как да успее в живота си…Когато не отговаря на техните представи, постоянно го поправят, подобряват, приспособят, за да отговаря на тяхната мечта. Но по този начин си създават само страдание и разочарование.
Способностите не ги носят феите и магьосниците. Децата са надарени и имат най-различни способности. Родителите помагат да се развият. Това е една от безценните им възможности. Ако бихме могли да избираме способностите на децата си, какво бихте избрали? Какви способности бихте им определили, за да могат да живеят добре в нашия объркан свят?
Може да е например това:
Научете деца на самоувереност. Само родителите могат да уверят детето, че „може да успее”. Детето, което вярва в успеха си, отговорно ще изпълнява задълженията си. На децата трябва да се помогне да открият вродените си способности и постепенно да им се помогне да ги упражняват. Но този път трябва да чуят думите на признание: „Радвам се че си успял! Вярвам ти!”
Научете децата да са честни и учтиви. Да познаваш качествата си не значи, че можеш да станеш егоист и насилник. Да научиш децата да казват истината, да спазват законите и правата на другите, да изпълняват обещанията си, изисква време и търпение. Магическа сила имат думите: „Благодаря, че ми обясни какво се е случило. Радвам се, че мога да ти имам доверие.” И още по-ефикасен е примерът: само честни и благородни родители възпитават и учат другите на честност и благородност.
Вкъщи поверявайте на децата най-различни задължения. За да е всичко наред вкъщи, трябва сътрудничество между всички. От време на време трябва да се съветват и да си разпределят дежурствата, затова трябва да водим децата към отговорност. Трябва да ги оценяваме с думите: „Радвам се, че ни помагаш”.
Провокирайте в децата възхищение. Родителите получат всичко от децата си, ако ги ентусиазират. Да се провокира ентусиазъм у децата не е сложно. По-сложно е ентусиазмът да продължава, защото е много крехък. Понякога се убива желанието за живот с прекалена критика, сарказъм, песимизъм и деструктивизъм срещу всички и всичко. Според едно изследване, деца на родители, които се интересуват от поведението на децата си в училище, придобиват по-добри резултати в училище от тези, към които не е бил проявен интерес. Децата считат за важно това, което считат и родителите им. Дон Боско съветвал: „Обичайте това, което обичат младите хора, за да може и младите хора да обичат това, което обичате вие”.
Възпитавайте децата към съчувствие и съпричастност. Децата са обикновено много чувствителни към болката и страданието на другите. Родителите могат да развиват това съчувствие с примера си или да го унищожават.
Заедно преодолявайте трудностите и неуспеха. Когато всички в семейството споделят трудностите си и неуспехите, всички се учат взаимно да си помагат. Магическото изречение е: „Заедно ще успеем”!
Децата да се учат на умение да общуват с другите. В нашето общество често срещаме насилие. Децата трябва да се учат да контролират напрежението и да не отговарят на агресията с агресия. Девизът: „По добре да се счупя, отколко да се огъна” е опасен. Понякога е по-добре да се огъне, отколкото да се „счупи”. Умението за диалог, преговорите и постигнатото споразумение са по-добри от „войната”. Умението за диалог е плод на опита и интелекта. Опитът се придобива в семейството. Днес повече, отколкото преди, трябва да учим децата да се примирят с промените, които нося животът.
Децата да се приканват към творчество. Децата ще се научат да са творчески само когато възрастните ги съпровождат и подбуждат. Трябва да откриват интерес, да са любопитни към новите неща, да възприемат живота си като едно приключение. Защо да не казваме на децата: „Сега ще сънуваме заедно. Какво ще направиш, ако се намираш в такава ситуация?
С децата ще се веселим. Радостта и чувството за хумор са прекрасни качества. Не вреди когато се смеем и на себе си. Една десетгодишна ученичка написала в домашната си работа: „Понякога сънувам едно приемно семейство, където всички се смеят и са способни да си обяснят всичко”. Измислете и създавайте в семейството си случаи, в които можете да се смеете често.
С пожелание за добро и търпеливо възпитание:
о. Георги
