На 24 януари си припомняме един светец, който е много важен за нас салезианите. Откъде идва думата салезиани? От един светец, който Дон Боско избрал за покровител на нашето общество. Кой е той?
Свети Франциск Салски. Той е роден през 1567 година във високите Алпи на днешна Швейцария. Неговият баща бил знатен управник и имал 13 деца. Франциск бил най-големият от тях. От малък бил възпитаван в католическата вяра. Основно влияние имала неговата майка. Омъжила се, когато била на 15 години. Мъжът й бил на 45 години. Тя възпитала 13 деца и умеела да намира време за всичко, била много работлива, систематична, спокойна и предвидлива. Точно примерът на неговата майка бил за Франциск примерът, който препоръчал на хората живеещи в света, да могат и между многото ангажименти да умеят да се съединяват с Господ Бог.
Франциск получил основно образование и след това, когато бил на 15 години, отишъл в Париж, за да следва. Следвал в Сорбоната теология и библистика, след като научил еврейски и гръцки. По време на това следване го завладяват съмнения дали ще бъде спасен и дали не е предназначен за ада. Точно тогава се появява във Франция Калвин с неговото учение за предопределението. Франциск си възвръща спокойствието едва когато напълно се отдава на грижата на Дева Мария в една от църквите.
Следвайки волята на баща си, започва да следва право, което можело да му отвори път към чиновническата кариера.
Въпреки огромното недоволство на баща си, Франциск отишъл при своя епископ, за да го приеме за един от неговите духовници. Ръкоположен е за свещеник през 1593 г. с неохотно разрешение от родителите.
Година след това, с позволение на епископа, Франциск заминава като мисионер за окръга Чаблаис, за да утвърди вярата на католиците и за да възвърне за Христос тези, които са отпаднали от вярата и са станали калвинисти. Помежду многото трудности, Франциск трябвало да се преборва и с високите Алпи, достигащи в онези места над 4000 метра. Посещавал села и отделни къщи на селяни. Имал дар да контактува с прости хора, умеел да ги убеждава. Своите срещи украсявал със златно чувство за хумор. На стените и оградите разлепвал брошури – накратко обясняващи истините на вярата. Може би точно затова Църквата провъзгласила Свети Франциск Салски за покровител на журналистите.
Сред неговите добродетели, на първо място била невероятна благост. По натура бил прибързващ и лесно избухлив. Но след дълголетната работа върху себе си, съумял да придобие много доброта и сладост, такива, че го сравнявали със самия Христос.
В контактите си с другите хора, изповядвал правилото: „Повече мухи ще се хванат с капка мед отколкото с бъчва оцет”. Според преданието, по този начин щял да върне към Църквата няколко десетки хиляди калвинисти. В своето пламенно апостолство, Франциск стигнал до там, че преоблечен отива в Женева и посещава главата на Калвинистката Църква Теодор Безе, опитвайки се да го склони да се върне в лоното на Католическата Църква. Франциск повторил посещенията си три пъти, въпреки че това не донесло конкретни резултати.
Когато бил на 32 години, папа Клеменс VIII го ръкополага за епископ. На 35 години става епископ на Женева. С присъщата за него пламенност, веднага се захванал с това дело. Започнал с посещение на 450-те енории от неговата епархия, по-голямата част от тях разположени в Алпите. Неуморно проповядвал, изповядвал и посещавал манастири.
Сътворил нов идеал за набожност – вътрешният духовен живот, практикуван в манастирите изнесъл навън, за да „показва пътя на тези които живеят в света”.
Умира внезапно в Лион по време на завръщането му от срещата с краля на Франция на 28 декември 1622 г. Неговото тяло е пренесено в Аннеси, където е погребано в майчината църква на сестрите на Посещението на Дева Мария, чийто орден бил основал.
Папа Пий XI го провъзгласил за покровител на журналистите и на католическата преса (1923). Също така е почитан като покровител на нас, Салезианите на Дон Боско.
Към най-известните му книги принадлежат: Филотеа, тоест въведение в религиозния живот (1608) и Теотим, книга за Божията любов (1616). Останали са също много негови писма (около 1000).
За да можете да си представите как е изглеждал на живо, можете да отидете в Казанлък. Отец Петър младши много прилича на него. И като личност и като физиономия.
Накрая бих искал да Ви припомня, че „Повече мухи ще се хванат с капка мед отколкото с бъчва оцет”. Това означава, че радостният християнин е по-привлекателен, отколкото набожния човек с кисело лице. Радостта е за християните, тъгата и смущението нека си останат за невярващите. Амин.
