В едно царство имало един мъдър и справедлив цар. Често обличал дрехи на обикновени хора и се разхождал между своите поданици, за да разбере как живеят и какво мислят за него.
Една вечер излязъл от царския дворец, облечен отново с дрехите на обикновен човек. Разхождал се и забелязал, че в една къща още свети лампа. Погледнал през прозореца и забелязал един човек, който бил седнал до масата и благодарил на Бог за яденето, което имал. Когато свършил молитвата, царят почукал на врата и влезнал вътре. Човекът го поканил, за да вечерят заедно. По време на вечерята, царят го попитал какво работи. “Аз съм обущар“, отговорил човекът. “И какво ще направиш, ако утре никой няма да има нужда от ремонт на обущата?“, попитал царят. “Утре ли“ – повторил човекът, “нека да е хвален Бог за всеки един ден.“
На следващия ден по улиците на града били поставени табелки, на които имало царска наредба, че се забранява цялата седмица хората да дават своите обувки на обущарите. “Странно“ – помислил обущарят и решил да носи цял ден вода на хората. Вечерта имал достатъчно пари, за да си купи нещо за вечеря. Отново го посетил царят и му казал: “Притеснявах се за теб, когато прочетох наредбата на царя. Как си успял да си осигуриш пари за вечерята?“ Обущарят му разказвал как цял ден носил вода и така успял да спечели поне малко пари. Отново го попитал царят: “И какво ще направиш ако утре не можеш да намериш никаква работа?“ Обущарят отново отговорил: “Утре? Нека да е хвален Бог за всеки един ден.“
На другия ден, когато отново отишъл да носи вода, срещнал царските служители, които възвестявали, че вода могат да носят само тези, които имат специално разрешение от царя. Обущарят се учудил и си казал: „Страни наредби имат днес царете!“ и решил да цепи дърва и да ги носи на хората. Взел си брадвата и отишъл в горичката и отново събрал доста пари, за да може нещо да си купи за вечерята. Отново вечерта дошъл царят в дрехите на обикновен човек и се учудил, че обущарят има подготвена вечеря. Обущарят по време на вечерята разказвал как царят забранил на хората, които нямат специално разрешение да носят вода и той със своята брадва цепил дърва и ги разнасял на хората. Отново царят го попитал: “Какво ще направиш, ако утре няма да намериш работа?“ и отново обущарят отговорил: “Утре? Нека да е хвален Бог за всеки един ден.”
На другия ден дошли царски войници при обущаря и го попитали: “Имаш ли брадва?“ “Да“ – отговорил обущарят. “Тогава трябва да ни я предадеш и днес цял ден трябва да бъдеш страж в царския дворец.“ И така станало – обущарят получил един меч и стоял цял ден стража и не могъл никъде да работи и да спечели поне малко пари. Когато вечерта се връщал вкъщи, помислил: “Откъде ще взема пари, за да мога да си приготвя вечеря и ако отново дойде този гост, с какво да го почерпя?“ В този момент му хрумнала една идея. Отишъл на пазара и продал меча, който получил в царския дворец. С парите купил продукти за вечерята. Отново дошъл царят да посети обущаря и бил учуден от къде взел обущарят пари за вечерята. Обущарят му разказал как продал меча, за да има пари и че си направил един дървен, който прилича на истинския.
На следващия ден отново трябвало обущарят да застане на стража в царския дворец. Довели в дворецa един крадец и началникът на стражата се обърнал към обущаря и му казал: “По заповед на царя си избран да отсечеш главата на този разбойник.“ “Аз не мога да убия човек“ – опитал да се спаси обущаря, защото имал само дървен меч. “Това е наредба на царя“, отговорил строго началникът.
Обущарят коленичил и с висок глас викнал: “Боже, не знам дали този човек е виновен или не. Ако е виновен, нека да блесне моят меч в слънцето и аз ще му отсека главата. Ако не е виновен, направи моя меч да стане дървен.” Извадил меча, вдигнал го нагоре и всички, които се събрали, забелязали, че е дървен и избухнали във възторг. Тогава излязъл царят, доближил се до обущаря, прегърнал го и му казал: “От днес ще бъдеш мой съветник, защото разбрах че си много мъдър човек и че имаш голямо доверие към Бог. Научих от теб да хваля всеки ден Бог.“
И това ви пожелавам: да имате голямо доверие към Бог, да се чувствате като негови чеда и в моментите, когато не е леко в живота ви.
