Духовно упражнение на обществото
Информацията ще бъде добавена по-късно.
Category Archives: Дон Боско – Спомени
Дон Боско: Спомени – В Киери, три класа в една година
Бях загубил много време. За да не губя още, решихме да се преместя в Киери. Там бих могъл сериозно да се посветя на учението. Беше 1831 г.
Който е израстнал сред горите и е виждал само някое и друго малко селце в провинцията, остава много впечатлен, когато види един град. […]
Дон Боско: Спомени – Дългият път към училището
През тези години Божието провидение направи да срещна един друг благодетел, дон Джузепе Кафасо от Кастелнуово д’Асти. Беше втората неделя на октомври и жителите на Мориалдо празнуваха Майчинството на Пресветата Дева Мария. Това беше патронният празник на тази махала и всички бяха весели и заети с приготовления. По ливадите имаше игри и представления, надпреварваха се фокусници и амбулатни търговци. […]
Дон Боско: Спомени – Когато надеждата умря
През зимата почти нямаше полска работа. Антонио ми позволи да уча колкото си искам.
Но щом дойде пролетта, той започна да се оплаква. Казваше, че той си пропилява живота в тежък труд, докато аз живея като господарче. Имаше ожесточени спорове с мен и майка ми. […]
Дон Боско: Спомени – Срещи
Бях на единадесет години, когато бях допуснат до първо причастие. Знаех вече целия катехизис, но никой не беше допускан до причастие преди да е навършил дванадесет години. Понеже църквата беше далече, енорийският свещеник не ме познаваше. Обучение във вярата ми даваше кажи-речи само моята майка. […]
Дон Боско: Спомени – Младият акробат
На каква възраст съм започнал да се занимавам с деца? Много пъти са ми задавали този въпрос. Мога да отговоря, че десетгодишен правех това, което ми беше вече възможно – един вид празничен ораторий.
Дон Боско: Спомени – Гладът и сънят, част 2
Бях още много малък, когато мама ме научи първите молитви. Веднага щом като стана възможно да се присъединя към братята ми, тя ме караше да коленича с тях сутрин и вечер: заедно казвахме молитвите и третината от броеницата. […]
Дон Боско: Спомени – Гладът и сънят, част 1
Роден съм в деня, в който се празнува Успение Богородично. Бе 1815 г. Видял съм светлината на деня в Мориалдо, махала на Кастелнуово д’Асти.
Татко се наричаше Франческо, мама – Маргерита Окиена. Бяха селяни. Припечелваха насъщния с почтен труд. Преживяваха, като избягваха всеки безполезен разход. […]
Дон Боско: Спомени – Въведение
При една среща с отците салезиани решихме, че ще публикуваме всека седмица (в сряда), една част на книга “Спомени”, която е написал Дон Боско, за да могат хората да четат за неговият живот и да се запознаят с него. Днес е денят, в който пускаме първата част от тази книга. Надяваме се, че ще ви хареса. Приятно четене ви желаят,
Салезиани на Дон Боско.
