През зимата почти нямаше полска работа. Антонио ми позволи да уча колкото си искам.
Но щом дойде пролетта, той започна да се оплаква. Казваше, че той си пропилява живота в тежък труд, докато аз живея като господарче. Имаше ожесточени спорове с мен и майка ми. […]
Бях на единадесет години, когато бях допуснат до първо причастие. Знаех вече целия катехизис, но никой не беше допускан до причастие преди да е навършил дванадесет години. Понеже църквата беше далече, енорийският свещеник не ме познаваше. Обучение във вярата ми даваше кажи-речи само моята майка. […]
На каква възраст съм започнал да се занимавам с деца? Много пъти са ми задавали този въпрос. Мога да отговоря, че десетгодишен правех това, което ми беше вече възможно – един вид празничен ораторий.
Бях още много малък, когато мама ме научи първите молитви. Веднага щом като стана възможно да се присъединя към братята ми, тя ме караше да коленича с тях сутрин и вечер: заедно казвахме молитвите и третината от броеницата. […]
Роден съм в деня, в който се празнува Успение Богородично. Бе 1815 г. Видял съм светлината на деня в Мориалдо, махала на Кастелнуово д’Асти.
Татко се наричаше Франческо, мама – Маргерита Окиена. Бяха селяни. Припечелваха насъщния с почтен труд. Преживяваха, като избягваха всеки безполезен разход. […]
При една среща с отците салезиани решихме, че ще публикуваме всека седмица (в сряда), една част на книга “Спомени”, която е написал Дон Боско, за да могат хората да четат за неговият живот и да се запознаят с него. Днес е денят, в който пускаме първата част от тази книга. Надяваме се, че ще ви хареса. Приятно четене ви желаят,
Салезиани на Дон Боско.
